Джон Стюарт наля в кристалните чаши уиски за себе си и за госта си. Уискито беше първокачествено, беше от собствените му изби в Хайленд, Шотландия. Подаде едната на госта си и, с другата в ръка, седна срещу него. Бяха в частния апартамент на граф Бът в двореца „Сейнт Джеймс“. В камината гореше весел огън и стопляше студения пролетен въздух.
— Аврора беше с Трехърн — каза графът. — Защо?
— А знаете ли къде са били? — попита Бът.
— На частно парти на улица „Сейнт Джеймс“. Мисля, че съпругата ми каза така. Защо задавате всички тези въпроси, Джон? Защо се интересувате от обществения живот на Аврора?
— Тази сутрин чух ужасна клюка, Валериън. И тя засяга съпругата ви — каза му граф Бът. — Фактът, че тя е била с Трехърн, донякъде потвърждава клюката, защото точно той е в устата и ушите на хората.
— Започвам да се плаша от сериозността ви, Джон. Трябва да ми кажете за какво става въпрос — отговори графът и бавно отпи от уискито, наслаждавайки се първокачествения му вкус.
Джон Стюарт заби поглед в чашата си. После пое дълбоко дъх, вдигна глава и погледна право в очите събеседника си.
— Съпругата ви е била в „Бримстоун Клъб“. Говорят, че се забавлявала безсрамно и е шокирала намиращите се там дами.
— „Бримстоун Клъб“! Не знаех, че клубът все още съществува — каза графът. — И съм изненадан, че точно там нещо може да се стори на хората безсрамно и шокиращо. Мили Джон, вие знаете що за хора ходят там! Аврора не би участвала в подобни развлечения. Освен това тя се прибра половин час, след като излезе с Трехърн.
— Говорят, че съпругата ви се е разсъблякла бавно, дреха по дреха, докато останала съвсем гола. А после Трехърн предложил всички, които искат, да се възползват от нея. Няколко мъже го направили Развратът завършил по следния начин: Трехърн зачервил дупето й от бой с камшик, докато тя задоволявала орално лорд Болтън. А после Трехърн я обладал отзад. Когато свършили, тя благодарила на всички джентълмени за приятно прекараното време, загърнала се в пелерината си и напуснала клуба.
Слепоочията му пулсираха, но Валериън Хоксуърт успя да запази гласа си спокоен.
— И защо всички са убедени, че тази развратница е била моята съпруга? — попита той. — Със сигурност това, че е била придружена от Трехърн, не е достатъчно.
— Жената била с маска — каза граф Бът, — но всички видели съпругата ви да влиза там, облечена в доста екстравагантна рокля. Очевидно си е сложила маската по-късно, в напразен опит да прикрие самоличността си. Но роклята я издала.
— Съпругата ми наистина излезе с Трехърн снощи — каза графът. — И наистина беше облечена екстравагантно. Но се върна у дома половин час по-късно. Нощта прекарахме заедно. Не може да е била Аврора, Джон. Въпросът е: коя е била жената и защо се опитват да навредят на съпругата ми?
— Да, било е доста късно, почти призори — каза замислено графът. — Знам всичко, защото мъжете, които са взели участие, са едни от най-известните в обществото. Преди снощната случка, не биха позволили никой да ги зърне в „Бримстоун Клъб“. Лесно е да се провери времето. Трябва обаче бързо да заглушим скандала, преди да е достигнал до ушите на краля. Защото, ако това стане, нито на вас, нито на съпругата ви, ще бъде разрешено да оставате в една и съща стая с техни величества. Знаете какъв е кралят. А кралицата ще му се подчини, дори да не е съгласна с нареждането му.
— Какво предлагате? — попита графът.
— Ще започна дискретно да разпитвам замесените мъже. А вие, макар да вярвате, че съпругата ви е невинна, все пак я разпитайте. Тя е била с Трехърн и са я видели да влиза в „Бримстоун Клъб“ по-рано същата вечер — отговори граф Бът. — Първо трябва да се уверим, че онази жена не е била графиня Фарминстър, както се говори. После ще трябва да открием коя е била всъщност, защо са я облекли в роклята на съпругата ви и, най-важното, кое е разпространил клюката, и то почти незабавно. Не е обичайно членовете на „Бримстоун Клъб“ да се хвалят публично.
Валериън Хоксуърт се върна у дома, във „Фарминстър Хаус“. Съпругата му беше в библиотеката и пишеше.
— На кого пишеш? — попита той, като седна близо до нея.
— На майка си. — Не съм получила писмо още откакто й писах за смъртта на Кели. Бетси писа, за да ми каже, че мама страда дълбоко. Но мама не е отговорила на нито едно от писмата ми. Сигурно мисли, че аз съм виновна за смъртта на Кели! Знам, че си го мисли! Но аз ще продължавам да й пиша с надеждата, че тя най-после ще ми прости.
— Беше ли снощи в „Бримстоун Клъб“! — попита той направо, за да не може тя да го излъже.