— Не знаех, че е възможно да съществува такова място. Беше ужасно, отвратително! — тихо отговори Аврора. — Веднага щом видях къде ме е завел Трехърн, си тръгнах.
— А защо не ми каза истината, когато те попитах къде си била? — настоя графът.
— Знаеш какво е онова място, нали, Валериън? Страхувах се, че ще се ядосаш и ще извикаш Трехърн на дуел. Не исках още един скандал. Тръгнах си веднага. Нищо лошо не ми се случи. Казах на Трехърн да не идва у дома известно време. Наистина съм много ядосана, задето е сметнал, че може да ме заведе там. Каза, че е водил там Кели, но аз знам, че това не е истина. Кели щеше да бъде дори по-ужасена и от мен. Също така има наглостта да излъже, че Кели му е била любовница. Мисля, че много се излъгахме в лорд Трехърн. Той не е джентълмен — заключи Аврора. Сложи дланта си върху неговата. — Обещай ми, че няма да го извикаш на дуел. Той не заслужава около него да се вдига шум, любов моя.
— Току-що се срещнах с лорд Бът. Той ми каза, че се носи ужасна клюка. Говорят за теб и Трехърн.
— Каква клюка?
Започваше да се ядосва. Не изглеждаше виновна. Не се страхуваше. Беше ядосана. Той й предаде всичко, което му разказа Джон Стюарт. Наблюдаваше я внимателно, за да не изпусне и най-малкия знак за нейната виновност. Но такъв нямаше. Аврора беше побледняла от ужас. Изражението й издаваше колко е отвратена. После гневът й избухна с пълна сила.
— Как се осмеляват да мислят, че онази развратница в розовата копринена рокля съм била аз!
— Къде е роклята? — попита съпругът й.
— Манърс! Веднага изпрати тук Марта — извика Аврора на иконома. Когато камериерката застана пред нея, тя я попита: — Къде е роклята, в която бях облечена снощи, Марта?
— В гардероба, господарке. Дадох я на Сали да я прибере — отговори Марта.
— Донеси я, моля те — каза Аврора.
И тримата се изкачиха до апартамента на Аврора. Марта отиде да потърси исканата рокля. Върна се след няколко минути, озадачена.
— Не мога да я намеря, господарке. Не е там, където трябва да бъде. Няма я никъде. Дадох я на Сали, като ясно й казах какво трябва да направи с нея. Трябваше да почисти роклята и да я сложи в гардероба.
— Доведи Сали — каза графът.
— Ще й одера кожата, ако тя стои зад всичко това — каза гневно Аврора. — Тя беше камериерка на Кели и затова я оставих на работа. Никога не съм я харесвала. Тя е подла и потайна.
Графът кимна.
— Манърс ми е говорил за нея. Много е нахална.
Марта се върна със Сали.
— Не съм й казала нищо — каза по-старшата прислужница.
— Къде е розовата копринена рокля, в която бях облечена снощи, Сали? — попита Аврора.
— В гардероба, господарке — прекалено бързо отговори Сали.
— Не е там — каза Аврора.
— Тогава… нямам представа къде може да е — отговори Сали, но не се осмели да погледне господарката си в очите.
— На кого даде роклята, Сали? И не ме лъжи, момиче — каза остро графът. — Истината!
Сали нервно пристъпи от крак на крак. Очите й все още бяха сведени надолу.
— Не знам за какво говорите, Ваше благородие — каза тя.
— Лъжеш! — извика Валериън и сграбчи момичето за ръката.
— Оооу! — Тя се опита да се отскубне. — Боли ме, Ваше благородие. Пуснете ме!
— Не и докато не науча истината. — Хайде, още един път, момиче. Какво направи с роклята? — Той я разтърси, като я гледаше гневно.
Тя заплака.
— Ваше благородие! Нима ще му позволите да се отнася така с мен?! След като толкова дълго съм със семейството ви? Няма ли капка благодарност у вас?
— Ако зависи от мен, Сали — каза остро Аврора, — ще бъдеш бита, докато не можеш вече да ходиш! Ти си безсрамница. Откраднала си роклята ми. Искам да знам защо и ако не ми кажеш, ще те нарежа на парчета и ще те хвърля в реката!
— Ох, Ваше благородие, няма да й позволите да направи това, нали? — изхлипа Сали. — Та това ще бъде убийство!
— Ти си камериерка на Нейно благородие, момиче, и тя може да прави с теб каквото си поиска — отговори графът. — Освен това, кой ще те потърси? Кой го е грижа дали в Лондон има една лоша слугиня по-малко?
— Нареди на иконома да я завърже — каза Аврора.
— Оооу! Ще ви кажа! Ще ви кажа! — изпищя Сали. — Не ме убивайте, моля ви!
— Много добре — отговори графът и пусна ръката й. — Говори, момиче.
— Беше лорд Трехърн! На него дадох роклята! Но той обеща, че ще я върне, наистина обеща, лъжецът! — Сали подсмърчаше. — Не биваше да знаете, господарке. Каза, че иска да изиграе шега на някого и че веднага ще я върне. Но не го направи.
— Кога ти я поиска, Сали? — попита Аврора.
— Преди няколко дни отидох до парфюмерийното магазинче за сапуна ви, господарке. Той ме пресрещна на улицата и ми каза, че във вторник вечерта ще ви заведе на някакво специално място. Каза още, че там няма да ви хареса, затова ще се приберете рано. А после каза, че иска да изиграе лоша шега на някого, и затова да му дам роклята, която ще облечете във вторник вечер. Обеща, че веднага ще я върне. Цяла нощ го чаках долу, до входа на кухнята, но той не се върна. Мислех да го попитам, когато отново посети Ваше благородие. Не знаех, че ще забележите липсата на роклята, защото вие никак не я харесвахте. Мислех, че няма да я потърсите скоро. Как разбрахте толкова бързо? — Тя подсмърчаше и бършеше носа си с ръка.