— Лорд Трехърн наистина е изиграл шегата си, Сали, но тя е толкова гадна, че сериозно заплашва репутацията ми — каза Аврора на хленчещото момиче. — Ако обаче разкажеш всичко това пред определени хора, ще те задържа на работа, макар и не лично при мен. Ако не ми помогнеш, ще те изхвърля на улицата още тази нощ само с дрехите, с които си облечена и без никакви препоръки.
— Ще направя всичко, каквото пожелаете, Ваше благородие — каза Сали. — Не исках да причинявам зло на никого, но лорд Трехърн обеща да ми даде половин крона, когато върне роклята. Никога през живота си не съм виждала толкова пари. Не знаех, че един джентълмен може да излъже една бедна прислужничка, господарке — каза тя, вече изпълнена с разкаяние.
— Остави ни сами — нареди й Аврора. — Марта, излез с нея. Ще ви повикам.
— Да, господарке — каза Марта. Тя беше силно озадачена от сцената, разиграла се пред очите й. Гледаше въпросително господарката си.
— Ще ти обясня съвсем скоро — каза Аврора, забелязала въпроса в погледа й.
Марта кимна и изведе Сали. Вече навън, тя й зашлеви шамар.
— Ето, че вече имаме отговора на въпроса, как роклята ти се е върнала в „Бримстоун Клъб“ — каза графът.
— Какво ще правим сега? — попита Аврора.
— Бът дискретно разпитва участниците в снощната оргия. Трябва да знаем в колко часа се е разиграла тя. Манърс и останалите слуги в къщата знаят в колко часа се прибра ти. Знаят и в колко часа си излязла с Трехърн. Но защо, чудя се, е направил всичко това? Ще трябва да го извикам на дуел.
— Моля те, недей, Валериън! Досега този скандал не е станал достояние на всички и не е опасен. Трехърн направи всичко възможно да го помислим за приятел. Дори се правеше, че ни помага. Ако го извикаш на дуел, всичко ще излезе наяве. Има много хора, които ще повярват, че съм виновна, само защото обичат да мислят лоши неща за другите. Ще кажат, че слугите са излъгали, за да ни защитят, за да запазят работата си в нашата къща. Никога няма да повярват на нас. Но ако успеем да предотвратим разпространяването на клюката, доброто ни име ще бъде спасено. Моля те, умолявам те, не позволявай на гнева си да надделее над здравия ти разум. Не предизвиквай Трехърн.
— Добре — отговори графът, — но не мога лесно да понеса мисълта, че ще се отърве безнаказано след такава долна лъжа.
— Аз също искам да си отмъстя — призна Аврора.
— Чудя се какво би направило Трехърн най-нещастния човек на земята? — замисли се Валериън.
— Брак с неподходяща жена. Брак, който ще стане причина да го отлъчат от двора и от висшето общество. Чарлз Трехърн е такъв сноб! — каза Аврора.
— Искам Трехърн да страда, а не някоя невинна жена — отговори Валериън. — Нямам нищо против да направя него нещастен, но не и някоя бедна жена, с която никога не съм се карал.
— Разбира се, тя не бива да е някоя мекушава жена, която не би могла да се защити — каза Аврора. — Хайде да намерим уличницата, която е наел, за да се превъплъти в мен. Обзалагам се, че тя ще подскочи от радост, ако може да стане лейди Трехърн. Ако е толкова смела, както говорят хората, тя винаги ще може да се защити, нали?
— Ти си самият дявол! — каза й той, изпълнен с възхищение. — Да, това може и да стане, любима моя.
— Сигурна съм, че граф Бът тайничко ще ни помогне. А публичното разгласяване на брака му ще стане причина Чарлз Трехърн да бъде отлъчен от обществото. Мъж, който запазва в тайна брака си, също бива порицаван от обществото, така че… — заключи триумфално Аврора.
— Съгласен — отговори съпругът й. — Но първо трябва да се погрижим за твоята репутация. Незабавно ще се върна в двореца „Сейнт Джеймс“, за да кажа на графа за направените от нас разкрития.
— Ще дойда с теб — каза Аврора.
— Не, мила моя Щом си невинна, не бива да се замесваш в това — отговори графът и целуна съпругата си по косата.
— Ако това ще ти помогне, Валериън, видях лейди Джарвиз в „Бримстоун“. Не знам дали тя ме е видяла. Качи се горе с лорд Болтън, който, както ти ми каза, по-късно се съвокуплявал и с жената в розовата рокля.