— Ще съобщя всичко това на графа — каза той и тръгна към двореца „Сейнт Джеймс“.
— Успях да разбера кога се е случил инцидентът — каза Джон Стюарт, щом се срещна с графа. — Било е между един и два часа сутринта. Двама от джентълмените си спомниха, че са чули звъна на часовника, който се намирал над камината в същата стая. Той ударил два часа, когато Трехърн започнал да блудства с жената. И двамата са пристигнали в „Бримстоун Клъб“ след един часа.
— А аз открих, че камериерката на съпругата ми е била подкупена от Трехърн, за да му даде роклята. Когато я потърсихме, я нямаше. Принудихме момичето да каже истината. Тя го чакала цяла нощ, за да я вземе обратно, но той не дошъл. Така и не й дал обещаната половин крона.
— Значи не е успял да изплати и дълговете си на карти — отбеляза Джон Стюарт, клатейки неодобрително глава. — Следващата ни стъпка ще бъде да открием уличницата, която Трехърн е използвал за маскарада.
— Как, за Бога, ще успеем?
Граф Бът дяволито се усмихна.
— За политиците, драги Хоксуърт, винаги е полезно да имат един-двама приятели сред хората на подземния свят. Те всъщност едва ли са по-различни от нас. Искат същото като нас. Власт и богатство. Ние играем игричките си в границите на закона, а те — от другата страна на закона. И ние като тях сме безмилостни, но се крием зад благоприличието на висшето общество. А те не могат да разчитат на такъв лукс. Докато си говорим, те вече търсят жената. Тя ще се похвали на някого за малкото си приключение и ние ще я намерим, обещавам ви.
— Аврора замисли чудесно отмъщение за лорд Трехърн — каза графът, а после разказа всичко.
Джон Стюарт гръмогласно се засмя и отвърна:
— Какъв прекрасен начин да се отървем от тази отвратителна крастава жаба! За Бога, ще го направим, Хоксуърт. Познавам един не дотам уважаван свещеник, който все пак законно е на служба и ще извърши церемонията по бракосъчетаването. Ще ти дам името му, защото, като най-близък съветник на краля, не мога да се забърквам лично.
— Трехърн ще трябва да е мъртво пиян — каза графът. — Вашият свещеник ще извърши ли церемонията при такива обстоятелства?
— Пари и бутилка уиски ще накарат този мъж да направи всичко, каквото пожелаете — увери го с усмивка граф Бът.
Изведнъж се отвори скрита в ламперията врата и в стаята пристъпи мъж. Беше облечен елегантно, но толкова общоприето, че изглеждаше почти анонимен. Графът не беше сигурен, че би могъл да го разпознае сред цяла тълпа хора. Мъжът се поклони и каза с дрезгав глас:
— Добър вечер. Ваше благородие. Намерих това, което търсите и дойдох колкото се може по-бързо, защото казахте, че е важно.
— Добър вечер и на теб, мистър Уигъмс. Да ти представя приятеля си, Валериън Хоксуърт, граф Фарминстър. Ще пиеш ли чаша уиски? — Той вече наливаше от кехлибарената течност в чаша.
— Ще пия, благодаря — отговори мистър Уигъмс, взе чашата и гаврътна съдържанието й на един дъх. — Имате най-хубавото уиски в Лондон, Ваше благородие, не е лъжа. Съмнявам се, че уискито на краля е добро колкото вашето. — Той одобрително млясна с устни и остави кристалната чаша.
— Прав сте, мистър Уигъмс, уискито на краля е по-лошо — каза граф Бът. — Е, какво имате за мен?
— Момичето, което търсите, се казва Мери Мейбъл. Мисли се за голяма работа, казвам ви. Няма си нито сутеньор, нито някоя мадам да я защитава и да се грижи за нея. И не ходи да лови клиенти по улиците. Има си две малки стаи в „Танърс Елей“, близо до реката. Някакъв лорд я довел в Лондон от провинцията преди няколко години. Когато я зарязал, тя проявила достатъчно ум и се хванала с друг млад човек, който имал пари. Говорят, че е умно момиче. Спестявала пари, за да може да забавлява благородниците насаме. Продава и цветя пред театъра, което й дава възможност да флиртува и да си уговаря срещи — обясни мистър Уигъмс.
— На кой номер на „Танърс Елей“ живее? — попита графът.
— Третата къща вляво. Мери Мейбъл е на втория етаж, от страната, която гледа към реката. Няма друг изход, освен вратата, Ваше благородие.
— Искам момичето тук до час, мистър Уигъмс. Можете ли да проявите дискретност?
— Нима не съм бил винаги дискретен, Ваше благородие? — попита мъжът и без да каже нито дума повече, се обърна и изчезна през тайната врата.
— Остава ни само да чакаме — каза графът с усмивка. — Да изиграем ли игра карти, Хоксуърт?
Когато тайната врата се отвори отново точно след час, мистър Уигъмс влезе и издърпа след себе си млада жена. Граф Фарминстър я огледа внимателно. Докато Аврора беше средна на ръст, тази жена беше висока. Имаше обаче същата златноруса коса и облечена подходящо и при подходящо осветление, можеше да мине за неговата съпруга. Светлокафявите й очи бързо огледаха присъстващите в стаята. Излъчваха интелигентност.