Младият мъж й се ухили в отговор.
— Ще подпишете ли писмено твърдение, Андрюз? — попита тихо граф Бът. — А вие, госпожице Мейбъл, ще запишете ли цялата история, а после да сложите подписа си под нея.
— Да, мога да се подписвам — каза гордо Мери Мейбъл.
— Отлично, мила — отговори с усмивка граф Бът и дръпна шнура на звънеца. Миг по-късно в стаята влезе млад човек. — Франклин, искам да запишеш твърденията на тези двама души. Моля те, донеси принадлежностите си за писане.
Твърденията бяха записани, прочетени на глас и дадени на сър Андрюз и Мейбъл, за да ги прочетат отново. И двамата се подписаха без колебание. Мистър Уигъмс беше изпратен, за да доведе лорд Шели и лорд Болтън. Сър Роджър и момичето получиха нареждане да седят тихо по местата си в по-далечния и слабо осветен край на стаята. Първи пристигна лорд Шели. Само един поглед към присъстващите му показа защо са го извикали. Лорд Шели се поклони на двамата графове.
— Отнася се за снощната вечер в „Бримстоун Клъб“, предполагам? — каза той.
Граф Бът кимна.
— Не можем да позволим доброто име на Хоксуърт и репутацията на съпругата му да бъдат компрометирани заради тази подла шега. Сър Роджър каза, че сте се досетили, че пред вас не стои графинята. Бихте ли подписали писмено твърдение?
— Разбира се — отговори лорд Шели. — Но защо е необходимо? Сигурен съм, че никой от присъстващите не повярва, че това е лейди Хоксуърт. Признавам, че момичето си свърши отлично работата. Кожата му обаче не беше нежна като на дама. Никой не беше заблуден.
— Трехърн е отишъл още по-далеч — поясни кратко графът. — Той се опитва да разпространи мълвата, а ако тя стигне до ушите на краля, аз и съпругата ми ще загубим приятелството на техни величества.
— Трехърн е подлец, достоен за бесилото, негодник — каза лорд Шели. — Ако беше животно, щях да го отърва от самия него много лесно с едно теглене на ножа. Жалко, че не е.
— Лорд Трехърн ще съжалява за действията си, обещавам ви — отговори мрачно графът.
Лорд Шели подписа собственото си твърдение, а после седна до сър Роджър и Мейбъл в далечния край на стаята. Изведнъж тайната врата се отвори и протестиращият лорд Болтън беше избутан в стаята от мистър Уигъмс.
— Бът! — изръмжа той. — Това твое дело ли е? По-добре да имаш дяволски добро обяснение!
Граф Бът тихо обясни за какво са го повикали.
— Нямам и най-малка представа за какво говорите! — извика политикът от партията на вигите. — Никога не съм ходил в „Бримстоун Клъб“.
Валериън Хоксуърт гневно изскърца със зъби. Вигите не бяха на власт и правеха всевъзможни опити да злепоставят техни величества и граф Бът.
— Болтън, заплашено е доброто име на една дама — каза граф Бът.
— Това няма нищо общо с мен — беше отговорът.
Лорд Шели и сър Роджър се изправиха и се приближиха.
— И Пърси, и аз, ви видяхме съвсем ясно — каза сър Роджър.
— Щом говорите така, и двамата ще бъдете наказани от Негово величество — заяви самодоволно Болтън. — Всички знаем колко е взискателен кралят по отношение на морала. За мен е без значение дали ще оклеветят съпругата на графа фермер, или не. Всички, които имат нещо общо с онзи негодник Трехърн, рано или късно си получават заслуженото.
Джон Стюарт протегна ръка, за да успокои граф Фарминстър.
— Разбира се, можем да извикаме и лейди Джарвиз. Не вярвам, че тя ще жертва приятелството си с кралицата, нито мястото си до своя съпруг, за да ви предпази от скандал — каза графът.
— Л-лейди Джарвис? — Лорд Болтън леко заекна.
— Не отричайте, Болтън. Видели са ви — каза му графът. — Е, ще ни сътрудничите ли сега?
— Но кралят ще разбере — запротестира Болтън.
— Не, няма — обеща графът. — Ако този въпрос стигне до вниманието на краля и той се заеме сериозно с него, само тогава подписаните ви признания ще му бъдат представени. Ще има две копия от тях. Едно с вашите пълни имена, а другите — само с инициалите ви. Вторите ще покажа на краля. Първите ще останат заключени в сейфа ми и ще бъдат унищожени, когато се докаже невинността на лейди Хоксуърт.
— Добре тогава — изръмжа недоволно лорд Болтън. — Мисля, че мога да ви имам доверие, Бът. Никога досега не съм се доверявал на никого от партията на торите.
— Трябва да посрещате с нетърпение всяко ново преживяване — каза сухо граф Бът.
Когато и лорд Болтън сложи подписа си под писмените си признания, граф Бът освободи тримата джентълмени, като им благодари и ги предупреди да не говорят за случилото се снощи. Всички се съгласиха. И двамата графове се обърнаха към Мери Мейбъл, която беше започнала да се изнервя от чакането.
— Ще ви хареса ли да бъдете лейди Трехърн, мила моя? — поде графът. — Все пак, това копеле ви е длъжник, нали така?