— Няма да е лесно да ви омъжим за него — предупреди граф Фарминстър. — Разбирате, че сте неподходяща партия за него и той много ще се ядоса, когато разбере, че съвсем законно е обвързан с вас до края на живота си. Бракът ще бъде труден и за вас.
За тяхна изненада, Мейбъл излезе от полусянката, в която се намираше, отиде до масата и си наля още една чаша от уискито на граф Бът. После седна и ги погледна право в очите.
— А какво ще спечеля аз? Помислихте ли за мен? По този начин искате да си отмъстите на Трехърн, нали? Истината е, че много бих искала да бъда лейди. Но истинска лейди, а не жена, която е впримчила съпруга си чрез измама за ваше удобство.
— Какво искате? — попита я граф Бът.
— Е — отговори Мери Мейбъл, — знам, че никак не изглеждам зле. С подходящи дрехи, ще приличам на лейди. Не знам обаче нищо за дамите и за тяхното поведение. Само защото съм курва, не означава, че не искам да се развивам и дори да се поправя. Родена съм в семейството на фермер от Есекс. Бях достатъчно глупава да се вслушам в думите на най-малкия син на господаря, който твърдеше, че ме обича. Но не потънах, когато той ме напусна. Когато се озовахме в Лондон, а той все отлагаше сватбата, аз разбрах как ще се развият нещата. Погрижих се да спестя достатъчно, преди той да ме изостави. Избрах си мъж, който да ме защитава, но животът ми никак не беше лесен. Сега съм на двайсет и пет. В Лондон съм вече от десет години. Трябва да се замисля, защото възрастта ми е напреднала. Ще ви помогна, но и вие ще трябва да ми помогнете. Искам да ми дадете пари, които да са само мои, а после искам да ми осигурите уроци по добри маниери.
— Колко? — попита граф Фарминстър.
— Петстотин лири, Ваше благородие. Мисля, че цял живот ще живея спокойно от лихвата им, а те не са толкова много за вас, нали? Нека кажем, че това ще бъде моята зестра. — Тя се усмихна. — Тях младоженецът няма да може да заложи. Не си мислете, че не познавам лорд Трехърн.
— Защо искате уроци по добри маниери? — попита графът, доста учуден от молбата й.
— Вашият лорд някой ден ще умре от преливане или пък ще ме изостави — каза Мейбъл. — Щом веднъж се ожени за мен, хората от неговата среда няма да искат да имат нищо общо с него, нали така? Е, когато той си отиде, аз ще отворя магазин за дрехи. Може и да не спечеля първите благородници на страната за клиентела, но ще спечеля тези, които са само едно стъпало по-долу, защото съм дяволски добра шивачка. Но само ако знам как и какво да говоря и имам приятни маниери, Ваше благородие — завърши момичето.
— Ще ти дам твоята зестра, Мейбъл — каза тихо графът. — Но само парите ли могат да ви убедят да ми помогнете?
— Не. Вижте, Ваше благородие, уморих се да бъда курва. Знам и по-добър живот, но как, за Бога, ще се отърва от стария, ако никой не иска да ми даде шанс? Това, което ми предлагате, е възможност, дадена ми, от Господ.
— Няма да ти е лесно да се оправиш с Трехърн — предупреди я той.
— Знам. Той въобще има ли някаква собственост? Искам да кажа, място, което бих могла да нарека свой дом.
— Има малка къща някъде в графство Съфълк — отговори графът. — И, разбира се, къща тук, в Лондон.
Мейбъл кимна.
— А има ли семейство?
— По-малка сестра, омъжена за свещеник, и по-малък брат в армията — отговори Джон Стюарт. — Брат му е в Индия и е неженен, доколкото знам.
— Значи един ден, когато моят Чарли ритне камбаната, той ще наследи титлата — каза замислено Мейбъл.
— Освен ако не дариш Трехърн с дете — каза графът с усмивка.
— Не искам никакви глупави деца в живота си. Освен ако, разбира се, къщата в Съфълк не върви с титлата. Предполагам, че къщата, в която живее тук, е взета под наем.
— Къщата може и да е ипотекирана — предупреди я графът.
— Можете ли да разберете и да ми кажете, господарю? — обърна се Мейбъл към граф Бът. — Ще се оженя за самия дявол и искам да знам дали някой ден къщата може да бъде моя и без да раждам наследник. Разбирате ме, нали? Трябва сама да се грижа за себе си, защото няма кой друг да го направи.
— Не сте длъжна да се омъжите за Трехърн — каза Валериън Хоксуърт, който вече започваше да изпитва вина.
Младата жена обаче веднага го успокои.
— Чуйте, Ваше благородие, ще се омъжа за когото и да било за петстотин лири. Не ме съжалявайте. Знам в какво се забърквам. Мога да се оправя с Негово благородие.
— Добре тогава, госпожице Мейбъл — каза граф Бът. — Хоксуърт, имаш ли план?
— Имам — отговори той сериозно. — О, разбира се, че имам.
Глава 17
Чарлз Трехърн беше изненадан, че получи покана за прощалния бал, който даваха граф и графиня Фарминстър. Първо си помисли, че е станала грешка, че секретарят на семейството е забравил да зачеркне името му от списъка на хората, които са добре дошли в този дом. Но не дойде отменяне на поканата. След няколко дни получи бележка, написана собственоръчно от Аврора, с която тя го уведомяваше, че му е простила, макар все още да е изумена от това, че той се беше осмелил да я заведе в онзи ужасен клуб. Пишеше му още, че с нетърпение ще го очаква да посети техния бал. Той беше повече от изненадан.