Нима не бяха чули клюките по техен адрес? Всъщност, като се замислеше, май никой не беше чул клюката, която той се опитваше да разпространи. Всички джентълмени, които взеха участие в онази прекрасна нощ, посветена на разврата, мълчаха. Като че ли нямаха желание да се похвалят със случилото се. Разбира се, не бяха чак толкова пияни. Май не беше успял да ги заблуди. Всичко му беше приписано като шега. От една страна, той изпитваше облекчение, но, от друга беше малко разочарован. А сега семейство Хоксуърт се готвеше да напусне Лондон. Знаеше, че едва ли някога ще ги види отново. И така, щеше да отиде на бала. Той обичаше такива представления!
— Ще се облека като Ромео — каза си той, седна и написа на Аврора, че приема поканата и вече е измислил какъв да бъде костюмът му. Дори го описа.
Когато прочете бележката на Трехърн, Аврора се засмя.
— Гледай да го срещнеш в „Будълс“ и да се увериш, че не е променил плановете си — каза тя на съпруга си. — Имаме съвършена Жулиета за него, мили мой, нали така?
Балната зала във „Фарминстър Хауз“ беше тапицирана с копринена дамаска в бяло и жълто. През следващите няколко дни в нея цареше неописуема суматоха. Изтъркаха паркета до блясък. Рисунките, които покриваха тавана, бяха огледани и поправени, където трябва. Металните части бяха излъскани. Беше положена нова боя по корнизите. Смъкнаха внимателно кристалните полилеи и излъскаха до блясък всяка висулка. По-малките сребърни свещници, които бяха закрепени по стените, също блеснаха. Бяха поставени нови восъчни свещи, които горяха равномерно и не задимяваха много стаята. Прозорците бяха почистени и от вътрешната, и от външната страна. Пердетата от сатен с цвета на синьо, безоблачно небе, бяха изпрани и завързани със съвсем нови панделки.
В единия край на залата издигнаха подиум за музикантите. Те вече бяха наети и бяха получили нареждания за музиката, която трябваше да изпълняват. Балът щеше да бъде открит и закрит с менует. Аврора пожела да свирят и весели шотландски и английски народни танци. Не искаше и нейната вечер да бъде скучна като толкова много други. Гостите й трябваше да се забавляват.
Балната зала във „Фарминстър Хауз“ можеше да събере едва сто и петдесет души. Всички поканени приеха. Тъй като крал Джордж и кралица Шарлот също бяха приели, прощалният бал на семейство Хоксуърт се очертаваше като последното голямо събитие на сезона. Имаше много хора, които се обидиха, защото не бяха поканени. Някои от по-нископоставените семейства заминаха за провинциалните си имения, за да изглежда, че имат много по-важни работи, отколкото да посетят още някой и друг бал.
До балната зала имаше една правоъгълна стая, която обикновено се използваше за студения бюфет. Тя също беше почистена и ремонтирана. В нея поставиха огромна махагонова маса, покрита с чиста ленена покривка, обточена с дантела. Върху нея щяха да поставят освежителните напитки, които включваха и първокласно френско шампанско. Из балната зала и съседната стая бяха разпръснати столове, тапицирани с копринени дамаски и кадифе. Една от стаите беше определена за гардеробна. На гостите щяха да бъдат раздадени малки украшения в знак на обич и приятелство. На господата — малки сребърни кутии за енфие, а на дамите — топчици от ароматично вещество, привързани с панделки. Беше избрано и менюто за среднощния студен бюфет. Всичко беше готово. В деня на бала щяха да пристигнат многобройни кошници свежи цветя и щяха да бъдат поставени в балната зала и съседната стая.
Мейбъл, чиято фамилия всъщност беше Монипени, беше въведена дискретно няколко пъти в къщата, за да й бъде ушит костюм по мярка. Тя наистина беше красиво момиче с приятни обноски. Беше започнала да взема уроци по говор и маниери. Наблюдаваше как шивачката забива топлийките и пробва костюма, като внимателно даде предложения, които отначало бяха приемани с изненада, а после — с благодарност. Мейбъл очевидно беше много добра в шиенето, шивачката не се поколеба да отбележи това.
Роклята на Жулиета беше от кремаво кадифе с деколте, разкриващо достатъчно. Ръкавите бяха дълги и стеснени при китката, тясната пола падаше на елегантни гънки чак до краката й. Щеше да носи сатенени бални пантофки. Деколтето беше украсено с копринени цветя. Около бедрата й щеше да бъде увито парче брокат в златножълт цвят. Златнорусата й коса щеше да бъде привързана с жълта панделка, а маската й щеше да бъде украсена с перли и диаманти. Мейбъл щеше да изглежда като истинска лейди — такава, каквато искаше да бъде.