— Ще бъде забавно, когато разбере какво е направил и че няма как да се измъкне — отговори лорд Шели и тихичко се засмя.
— Къде е свещеникът?! — викаше Трехърн. — Не мога да имам Жулиета, докато не се оженя за нея!
— Ах, ти, Чарлз, развратнико! — каза му графът, който водеше със себе си свещеник. — Значи искаш да се ожениш за тази красавица?
— Да, Ваше благородие. Ще се оженя за нея, а после ще я любя! — радостно извика лорд Трехърн. — Къде е вашата добра съпруга? Тя може да стане шаферка на Жулиета.
— Ето ме, Чарлз — каза Аврора и се доближи до него.
— Не танцува с мен тази вечер — прошепна той. — Защо не пожела да танцуваш с мен, Аврора?
— Бедният Чарлз! Съжалявам, но задълженията ми на домакиня и без това бяха много. Обещавам, ще танцувам с теб на следващия бал, който ще посетим заедно.
Трехърн остави чашата шампанско и каза:
— Хайде да се оженим, Жулиета!
Церемонията беше извършена, както се полага.
Трехърн подписа документа, връчен му от графа, но се наложи свещеникът да държи ръката му, която силно трепереше. Като свидетели се подписаха граф и графиня Фарминстър, лорд Шели и сър Роджър. На свещеника беше платено повече от щедро. Той си замина с цяла торбичка монети и две бутилки френско шампанско. Докато Аврора отвличаше вниманието на Трехърн, графът отведе настрани новата лейди Трехърн.
— Дадох на съпруга ви да подпише два документа. Ако успее да открие вашето копие, елате при мен за дубликата — каза Валериън на Мейбъл.
— Няма да го открие. — Тя беше категорична. — След като изтрезнее и поиска да ги види, ще ги дам на златаря да ги пази. Свидетелите ще поръчителстват за мен, нали?
— Да, Ваше благородие — каза Валериън и й целуна ръка. Беше изненадан, когато тя нито се изкикоти, нито подскочи.
— Благодаря за приятелството. Ваше благородие — отговори тя тихо.
Тримата мъже напъхаха Трехърн в каретата на графа, който нареди на кочияша да помогне на дамата да сложи съпруга си в леглото. Когато каретата потегли, тримата се върнаха в къщата, където Аврора ги чакаше с пълни чаши шампанско, с които да отпразнуват случая.
— Господа — каза тя, като им подаде чашите, — благодаря ви за готовността, с която защитихте доброто ми име. Ще бъдете винаги добре дошли в „Хоукис Хил“. Ние сме ви длъжници.
— Всъщност, мадам — каза сър Роджър, — беше много забавно. — И той широко се усмихна.
— Никога не съм харесвал Трехърн — каза лорд Шели. — Той е негодник. Дори съжалявам момичето.
— Тя няма нужда от нашето съжаление — каза им графът. — Лейди Мейбъл Трехърн е способна да натрие носа на съпруга си.
— Нямам търпение да се съберем утре в „Будълс“ — каза сър Роджър. — Представям си какво ще се случи, ако Трехърн се осмели да се покаже там! Ха! Ха!
— Да се сбогуваме — каза лорд Шели. — Беше грандиозен бал, мадам. — Той целуна ръка на Аврора.
Сър Роджър също й целуна ръка и й благодари за гостоприемството. Когато вратата се затвори след двамата джентълмени, Аврора и Валериън се спогледаха и избухнаха в смях.
— Не мога да повярвам как го изиграхме! — възкликна тя.
— Шели беше прав — отговори Валериън. — Никак не беше трудно.
— Ще отидеш ли в „Будълс“ утре следобед? — попита го тя, докато се качваха, хванати за ръце, към спалнята.
— Съжалявам само, че ти няма да си там. Ще ти разкажа всичко до най-малките подробности.
— Но аз имам намерение да дойда с теб!
— В „Будълс“ не се допускат жени.
— Ще се облека като момче. Ще кажеш, че съм братовчед ти, Сейнт Джон.
Графът се канеше да възрази, но поразмисли и се засмя.
— Добре, любима. Защо не? Заслужаваш да бъдеш там, когато ще го сразим. Ако някой забележи, ще си замълчи, сигурен съм. Не бива да допускаме мъже като Трехърн незаслужено да опетняват репутацията на дамите. — Влязоха в апартамента на графа и той я привлече в прегръдките си. — Отмъщението наистина може да бъде сладко, Аврора, нали? — Устните му докоснаха нейните.
— Хмм — прошепна тя и прокара език по устните му. — Много, много сладко, любими.
— Харесвам костюма ти на римска матрона — прошепна той в ухото й и пусна костюма й на пода.
— А аз обожавам вида ти на римски завоевател — отговори тя, разпаса пояса му и съблече туниката му.
Той подпря гърба й на заключената врата на спалнята, повдигна я, а после я спусна върху твърдия си орган. Аврора обви врата му с ръце и страстно го целуна, като го остави той да ръководи нещата. Двамата почти стигнаха до върха. Стените на меката й като кадифе пещера го обвиха плътно, възбуждайки го неимоверно. Като я придържаше, той я занесе до леглото и двамата легнаха, без да откъсват телата си едно от друго. Краката й здраво го обгръщаха. Той я притисна под себе си и бавно, съвсем бавно, навлезе още по-дълбоко в нея. И когато най-после тя беше обхваната от сладки спазми, неговото собствено желание възторжено избухна.