Джордж Спенсър-Кимбърли не отделяше поглед от кораба, който бързо влизаше в пристанището. Когато спуснаха трапа, той побърза да се изкачи на палубата.
— Радвам се да ви вия отново, капитан Конуей. Довели сте нашия гост, нали така?
Очите му бяха приковани към високия джентълмен, който стоеше до капитана. Черна коса. Черни, не, тъмносини очи. Силно изразени черти. Мускулесто тяло. Не точно така си беше представял той английските графове. Джордж мислеше, че те са изнежени, но мъжът пред него не беше. Джордж се запита дали беше разумно да се опитат да измамят точно този мъж. Връщане назад обаче не можеше да има, ето защо колебанието му трая само миг.
— Да, мистър Кимбърли — каза капитанът. — Доведох вашия гостенин. Мислех, че баща ви ще дойде лично да го посрещне.
— Баща ми почина съвсем внезапно в деня след Коледа — отговори Джордж. — Внезапна гръмотевица удари съвсем близо до коня му. Животното се стресна, изправи се рязко на задни крака и хвърли татко.
— Боже мой! — възкликна капитанът. — Каква трагедия! — После, като си спомни какви са задълженията му, каза: — Мистър Кимбърли, имам честта да ви представя Негово благородие граф Фарминстър. Ваше благородие, мистър Джордж Спенсър-Кимбърли.
Двамата мъже си стиснаха ръцете Графът огледа преценяващо младия човек пред себе си. Беше по-нисък от него. Набит. Приятен на вид, със сини очи и кестенява коса. Ръката му беше твърда и стискаше здраво. Дланите му бяха леко загрубели. Не беше безделник този младеж.
— Мистър Кимбърли, позволете ми да ви поднеса съболезнованията си. Ако знаех за вашата загуба, щях да отложа пътуването си — каза любезно Валериън Хоксуърт.
— Тъй като ние не знаехме нищо за вас, докато не получихме писмото на вашата баба, нямаше начин, как да ви известим и да предотвратим пътуването ви — отговори Джордж. В очите му светеше весело пламъче, което не му се удаде да скрие от госта. — Вие самият знаехте ли, че имате задължение към моята, хм, сестра?
Графът се засмя. Оцени остроумието на младия човек.
— Не, сър, аз бях толкова изненадан от новината, колкото и вашата сестра, предполагам. Прав ли съм?
Джордж кимна, широко усмихнат.
— Ето каретата за вашия слуга и за багажа ви. Доведох кон за вас, сър. Ще можем да говорим, докато яздим нагоре по хълма.
— Съгласен! — отговори графът, обърна се към камериера си и му нареди какво да прави, все едно че той не бе чул думите на Джордж. А после се обърна към капитан Конуей: — Ще спрете на острова, за да вземете мен и невястата ми, когато се връщате в Англия, както се разбрахме, нали?
— Да, сър — отговори капитанът. — Това ще стане след две седмици и половина. Ако има забавяне, ще ви изпратя съобщение.
Двамата мъже напуснаха палубата на плавателния съд.
Неспособен да задържи думите, които напираха на устните му, Джордж каза:
— Колко време ще останете на Сейнт Тимъти?
— „Ройъл Джордж“ е най-добрият пътнически кораб, който прави курсове между Англия и островите тук, мистър Кимбърли. Не искам сватбеното пътешествие на Шарлот да бъде свързано с неудобства. Ако не тръгнем сега, ще трябва да чакаме няколко месеца, докато корабът отново се появи в тези води. А в такъв случай ще трябва да пътуваме в сезона на бурите. Не искам да тревожа майка ви, но мисля, че ще бъде най-добре, ако заминем сега.
Графът се метна на седлото и хвана поводите в ръка.
— Моята доведена сестра не е известна тук с името Шарлот. Обръщаме се към нея с нейното второ име — Каландра.
— Защо? — попита Валериън Хоксуърт.
— Когато мама се омъжи за Робърт Кимбърли, Кели и мамината дъщеря нямаха още три годинки. Кръщелните имена и на двете бяха Шарлот. Нашите родители решиха, че трябва да ги назовават с техните втори имена — Каландра и Аврора. В копието от брачния договор, който имаме ние, булката се споменава само като Шарлот.
Джордж замълча и сега напрегнато чакаше отговора на графа.
— Наистина — отговори сухо графът. — И така, моята бъдеща съпруга се казва Каландра? Името е изискано. И тя ли е изискана дама, мистър Кимбърли?
— Доведената ми сестра, без съмнение, е привлекателно момиче. Предполагам, че с подходящи рокли и прически би била елегантна и изискана дама. В момента Кели е невинно младо момиче, което живее на островите. Ще трябва сам да прецените каква е тя, Ваше благородие.