— Чудесна си! — каза той след няколко минути.
— Ти също, любими — отговори му тя, доволна. Наистина, скоро щеше да му каже за бебето. Вдругиден, реши Аврора, обърна се на една страна и сънено въздъхна.
Той я зави и се усмихна. Каква жена беше само! Не само красива, но и интелигентна. Бащите им не са могли да знаят колко много ще си подхождат децата им, но бяха подписали договор, който доведе до прекрасния им брак. Нещата бяха започнали зле за тях, но сега, слава Богу, се движеха в правилна посока. Той се усмихна доволно. Не беше така с Чарлз Трехърн. Когато изтрезнееше на другата сутрин, щеше да изпадне в шок. И дали щеше да отиде до „Вудълс“ утре следобед? Да, щеше да отиде, защото няма да повярва на Мейбъл въпреки документите. Щеше да помисли, че са се пошегували заради опита му да очерни Аврора. И така, щеше да отиде в „Будълс“, а там щеше да се увери, че е женен за една от най-известните лондонски курви, Мери Мейбъл Монипени. И там щяха да бъдат граф и графиня Фарминстър, за да се насладят на отмъщението си.
И наистина, в четири часа следобед на другия ден графът и братовчед му Сейнт Джон се настаниха на една маса до прозореца в „Будълс“. Зачакаха появяването на Чарлз Трехърн, който всеки ден напето влизаше в клуба точно в четири и пет минути. Лорд Шели и сър Роджър вече бяха разпространили мълвата за прибързаната женитба на лорд Трехърн с Мери Мейбъл. Много от членовете на клуба бяха седнали близо до входната врата и редицата прозорци.
— Идва — прошепна графът, като видя Трехърн да върви бързо по улицата. Както винаги, той беше облечен по последната мода. Панталоните му бяха черни и завързани точно над коляното. Чорапите му нямаха нито една гънка. Обувките му бяха украсени с правоъгълни сребърни катарами. Жакетът му беше светлобежов, а жилетката — в бледолилаво и бяло. Яката на ризата му беше украсена с дантела, както и ръкавите. На върха на напудрената му перука беше кацнала триъгълна шапка. Носеше дълъг бастун, украсен с кехлибарена дръжка. Като че ли не беше в добро настроение, но графът знаеше, че нищо не може да накара Трехърн да промени дневния си график.
Когато лорд Трехърн пристъпи в клуба, изведнъж беше заобиколен от всички негови членове, които му поднасяха поздравленията си.
— Глупости! — каза той. — Не съм се оженил. Това беше само шега, господа. — Той съзря графа. — Нали така, Хоксуърт? Прекрасна шега ми изиграхте.
— Шега?! — бавно рече графът. — Не съм ви изигравал никаква шега, Трехърн. Ти си женен мъж… — Той направи пауза, извади от джоба си златен часовник, погледна внимателно колко е часът и продължи: — вече от дванайсет часа и шест минути. Да, точно така.
— Младоженката е добре, надявам се? Ти наистина направи много интересен избор на съпруга, Трехърн.
Събралите се членове се изкикотиха подигравателно. Лорд Трехърн се изчерви.
— Не съм се оженил за нея! — подчерта той всяка отделна дума.
— Но, мили приятелю — каза Валериън Хоксуърт, мило усмихнат, — страхувам се, че наистина си женен. Аз самият бях свидетел, както и моята съпруга, а също така сър Роджър Андрюз и лорд Пърсивал Шели. Нима наричаш всички ни лъжци?
— Не може да съм женен за нея! — отново рече Трехърн.
— Мисля, че си нервен като всички младоженци, Трехърн. Снощи наистина беше много настоятелен — графът се усмихна, а всички останали гръмогласно се засмяха.
— Това е номер! — извика отчаяно Трехърн. — Вие сте ме изиграли, затова бракът не е законен! Ще наема адвокат, който ще ме защити.
— Няма никакъв номер — каза му графът. — Ти самият пожела да се ожениш. Настоя на брака, защото, повтарям думите ти, жената не искала да легне с теб, докато не получи брачна халка. Балът беше свършил, повечето от гостите вече се бяха сбогували, а ти пожела да доведем свещеник, който да те венчае за Мери Мейбъл. Не можеш да ни обвиниш за това, че сме изпълнили желанието ти, скъпи Трехърн. Вече си женен мъж. Има достатъчно свидетели.
— Бях пиян! — извика Трехърн.
Животът му изведнъж се беше превърнал в кошмар. Ако бракът наистина беше законен, с него беше свършено. Макар че някои от събралите се тук може би щяха да общуват с него в клуба, ако, разбира се, клубът му разрешеше да остане негов член, нито една уважаваща себе си домакиня нямаше да го кани в дома си. А техни величества нямаше дори да го забелязват. Не и него, мъжа, женен за най-известната курва!