Аврора избухна в смях и се отскубна от прегръдката му.
— О, Валериън, аз не съм Кели. Аз искам това дете. Изпълнена съм с радост и с радост ще го нося в утробата си. Кралският лекар каза, че здравето ми е чудесно. Каза още, че мога да родя цяла къща деца, без да пострадам. Аз не съм като Кели.
— Но твоята майка също е умряла по време на раждането ти — каза той.
— Много бели жени в Западните Индии умират при подобни обстоятелства, Валериън — отговори тя. — Там те са лишени от медицинска помощ. Зависят изцяло от слугите си, които са невежи. „Сейнт Тимъти“ е малка островна плантация. Може би, ако живеехме на остров Барбадос, или на остров Ямайка, майка ми нямаше да умре. Аз не съм нито Кели, нито майка си. Освен това, при мен ще има лекар, който ще ми помогне. Не искам да се тревожиш. Няма да ти позволя да се тревожиш през цялото време до ноември, Валериън. Няма!
Той я целуна. Устните му нежно погалиха нейните. После я вдигна на ръце и закрачи към къщата.
— Какво правиш, Валериън? — изпищя тя. — Веднага ме пусни на земята!
— Не бива да се преуморяваш, любима — каза той сериозно.
— Ти си голям глупак — засмя се тя, сгуши се в прегръдката му и положи глава на рамото му.
— Какво се е случило с Аврора?! — Към тях бързо се приближаваше старата графиня. — Всичко наред ли е, Валериън? Защо я носиш на ръце?
— Ще имам бебе, мадам, и Валериън като че ли е полудял. Хайде, любими, пусни ме на земята.
— Веднага я пусни! — нареди баба му и той се подчини с усмивка. После старицата се обърна към Аврора. — Мила моя, толкова се радвам и за двама ви! — Тя я целуна и по двете зачервени от пролетния въздух бузи. — Как прекарахте в Лондон.
— Лондон е претъпкан и мръсен, а поведението на хората — скандално — отговори внукът й. — Най-после си дойдохме у дома и нищо не може да ни принуди да заминем, дори и скандал.
— Добре ли са техни величества? Как изглежда младата кралица? — заинтересува се старата графиня.
— Техни величества се чувстват превъзходно — отговори Аврора. — Кралският лекар потвърди положението, в което се намирам. Кралицата също очаква дете. Следващият крал на Англия ще се роди през август, мадам.
— Прекрасно! — отговори старицата.
Влязоха в къщата и Питърс побърза да ги посрещне, за да вземе наметките им.
— Добре дошли у дома, Ваше благородие — поздрави ги икономът: първо графа, а после и графинята. — Чаят е сервиран в Жълтия салон.
Настаниха се в огряната от слънцето стая.
— Затихна ли вече скандалът, който предизвикахме с женитбата си, бабо? — попита графът и си наля малко шери в чая.
— Разбира се — отговори старата графиня. — Макар по едно време да се страхувах, че това няма да стане, защото из графството се носеше мълва за разгулния живот, който водите в Лондон.
— Разгулен живот? — Аврора избухна в смях. — Някои хора имат много богато въображение, бабо. Животът ни беше повече от благоразумен. Аз се сприятелих с кралицата, която също като мен не е родена тук. Тя е отдадена на семейството и домакинските грижи. Всички други дами се отегчаваха до смърт от нейната, а и от моята компания. Страхувам се, че мен смятаха за недостатъчно издигната в обществото. Бяха готови да заспят, когато заговорех за консервиране и правене на сапун.
Старата графиня се засмя.
— Е, мили мои, тук стана още по-голям скандал и това ви спаси. Ще мине доста време, преди този да утихне. Казвам това с радост, защото вие с Валериън ще бъдете смятани за уважавана семейна двойка. Особено след като се роди бебето.
Тя отново весело се засмя.
— Е — каза графът, малко обиден от небрежния й тон, — ще ни кажеш ли какъв е този нов и, очевидно, доставящ ти огромно удоволствие скандал? — Той отпи от чая си.
— Отново е забъркано нашето семейство — подсказа му старицата.
— Сейнт Джон! — досети се Аврора. — Трябва да е Сейнт Джон. Само той може да предизвика по-голям скандал от нашия.
Сега вече старата графиня избухна в гръмогласен смях.
— Е, дявол да го вземе, мадам, какво е направил братовчед ми? — попита графът, вече с раздразнение. — Не съм изненадан, че се е опитал да ме засенчи дори в това отношение. Той винаги ми е съперничел. Е, сега има последната дума!
Старата графиня се смееше толкова силно, че по бузите й се стичаха сълзи.
— Е, мили Валериън, този път той наистина те надмина. Цялото графство само за това говори и ще говори още дълги месеци. Какъв негодник е Сейнт Джон. Този път той лапна малко по-голям залък, отколкото може да преглътне. Но съдбата отново е благосклонна към него. Получи повече, отколкото заслужаваше.