— Но какво е направил? — извика графът.
Най-сетне старицата успя да се успокои и отговори:
— Преди два дни Сейнт Джон избяга с мис Изабел Боуен. Заминаха за Гретна Грийн!
ЕПИЛОГ
Англия, 1770
На 6 юни 1770 година вдовстващата графиня Фарминстър отпразнува своя осемдесети рожден ден в компанията само на семейството си. Моравата, която се разстилаше зад „Хоукис Хил“, гледаше към градините на имението, в които бяха разцъфнали дъхави рози. На моравата беше сложена маса, покрита с чиста ленена покривка. Върху нея беше сервиран следобедният чай. Приборите бяха сребърни, а захарният пудинг със сметана и ягоди — превъзходен.
Мери Роуз Хоксуърт беше удобно настанена на стол с висока облегалка, който бяха изнесли специално за нея. Очите й все още блестяха живо, а умът й все още беше пъргав. Тя гледаше как внучетата й играят на моравата с братовчедите си Сейнт Джон. Имаше вече пет внучета, а съвсем скоро Аврора щеше да роди шестото. Изабел Сейнт Джон имаше четири деца и щеше да роди петото през юли. Старата графиня доволно се усмихна. Помисли си, че това е най-хубавото време от живота й въпреки неудобствата на напредналата възраст.
Погледът й се премести върху внука й. Валериън беше малко по-едър сега, с навършените си трийсет и седем години. Бяха отпразнували рождения му ден само преди два дни. Беше щастлив човек сега и тя благодари на Господ за това. Той говореше с най-големия си син, своя наследник, седемгодишния Джордж. Близначката на Джордж, Шарлот, се опитваше да привлече вниманието на баща си. Раждането на близнаците беше огромна изненада, защото никога преди в семейството не се бяха раждали близнаци. А после бяха дошли Робърт, Джеймс и малката Каландра. Аврора се опитваше да се съревновава с кралицата, която беше родила седмото си дете, трета дъщеря, която кръстиха Елизабет.
— Как се чувстваш, бабо? — запита я Аврора, както винаги загрижена за нея. Настани се на съседния стол и й се усмихна.
— Много добре, като се имат предвид годините ми — отговори весело старицата. — А ти как се чувстваш с този огромен корем, мила? Какво ще бъде този път — син или дъщеря? Как мислиш, Аврора?
— О, надявам се да е дъщеря, бабо — отговори Аврора. — Вече имаме наследник, син за армията и син за църквата. Какво ще правим с още едно момче? Предполагам, че ще трябва да му купим чин в армията. — Тя въздъхна. — С дъщерите е по-лесно. Всичко, което трябва да направиш, е да им намериш подходящи съпрузи. Те са графски дъщери с големи зестри и няма да им е трудно да сключат добри бракове.
— Освен ако не наследят темперамента на майка си. Тогава и граф няма да им е достатъчен — пошегува се с усмивка старата графиня.
Аврора се засмя.
— Бях истинска глупачка, нали? Все още се чувствам виновна за смъртта на Кели, макар точно тя да направи щастието ми възможно. Щастлива съм, че доведената ми майка най-после намери сили да ми прости. Изпитвам вина, защото причиних болка на Орейлия. Винаги е била добра с мен. Тя е единствената майка, която съм имала. Съжалявам, че не иска да дойде в Англия. Страхът от морето е по-силен от желанието й да види децата ми.
— При нея са децата на Джордж и Бетси — каза старата графиня. — Мисля, че техните три момчета отнемат голяма част от времето й.
— Може би следващата зима ще заминем за Сейнт Тимъти — каза Аврора. Беше се замислила. — Иска ми се отново да видя острова.
— Сейнт Тимъти. Островът, който алчният ми братовчед ми задигна — пошегува се Сейнт Джон, който се беше приближил към жените. Целуна съпругата си, която седеше от другата страна на старата графиня. Изабел леко го плесна през ръката.
— Дръж се прилично, Сейнт Джон! По-лош си и от децата. Говори ли вече с Фредерик да не се заяжда със сестра си Керълайн? На техните кавги наистина трябва да бъде сложен край! Щом Огъстъс и Едуард видят, че кавгата започва, застават на страната на брат си. Бедната Керълайн не може нищо да им стори. Е, говори ли вече с Фреди, Сейнт Джон?
Аврора мълчаливо се изправи и прекоси моравата, за да се присъедини към съпруга си. Както старата графиня неведнъж беше отбелязвала, с женитбата си за Изабел Боуен Сейнт Джон беше лапнал залък, който не можеше да преглътне. Съпругата му беше превъзходна домакиня и майка и го обичаше нежно и предано. За негова собствена изненада, Сейнт Джон изпитваше към нея същите чувства. Тя ръководеше домакинството с желязна ръка и му раждаше красиви деца, но очакваше пълно подчинение от съпруга си и от децата си. Тя беше замислила бягството до Гретна Грийн, така беше казала старата графиня. Бедният Сейнт Джон не беше разбрал, че го водят за ръката, докато на нея не беше поставена брачната халка.