Като стигна до съпруга си, Аврора нежно го хвана под ръка.
— Какъв прекрасен ден! Може ли да бъде още по-прекрасен?
Той й се усмихна.
— Не. Не може.
— Мамо! — Най-големият им син се вкопчи в полата й. — Мамо! В конюшнята има нови кутрета. Може ли да си взема едно? Моля те!
— Колко са кученцата, Джордж?
— Пет, мамо! Бели на кафяви петна. Франклин каза, че могат да бъдат отделени от майката след осем-девет седмици. Още не са отворили очите си. Толкова са мънички, мамо. Мога да си взема едно, нали?
Аврора погледна съпруга си.
— Ако Джордж си вземе кученце, и другите ще искат да имат — предупреди го тя, но като видя изражението му, се засмя. — О, добре — каза тя и погледна сина си. — Да, Джордж, можеш да си вземеш кученце. А също и братята и сестрите ти.
— Но аз първи ще си го избера, защото съм най-голям. Аз съм наследникът.
— Аз съм родена пет минути преди теб — каза близначката му Шарлот. — Аз не искам кученце, мамо. Искам от новите котенца на котката Пуси. И Кели иска котенце. Ако той си вземе кученце, аз ще си взема котенце.
— Кели не е достатъчно голяма, та да си вземе котенце — каза Джордж. — Нито пък кученце — заключи той. — Май ти искаш двете котенца, Лоти.
— Не, ти просто ревнуваш, защото съм родена преди теб — отговори сестра му. — Кели ще иска котенце, ако аз получа едно, мамо.
— Ти може и да си по-голяма — отговори момчето, — но наследникът съм аз. Един ден аз ще бъда граф Фарминстър и ще те пратя в манастир, Лоти.
— Не можеш да го направиш! — извика тя. — Какво е манастирът, мамо? Не може да ме изпрати там, нали?
— В манастира живеят жени, които са решили да се посветят на Бога, Лоти — отговори майка й. — Джордж не може да те изпрати там. Ще дойде ден, когато ще се влюбиш и ще се омъжиш.
— И ще се омъжа за граф, който ще бъде по-главен и от теб — заяви самодоволно Шарлот Хоксуърт и лицето на брат си.
— Няма! — извика той.
— Ще го направя! — отговори тя.
— Овца! — обиди я той.
— Жаба! — присмя му се тя, плесна го по бузата и хукна да бяга, а брат й се втурна след нея, за да си отмъсти.
Графът погледна съпругата си. Тъмносините му очи дяволито блестяха. Той нежно погали корема й.
— Обичам децата, любима. А теб обичам повече, отколкото в деня на сватбата ни. Мисля, че животът ни е като във вълшебна приказка.
Джордж Хоксуърт догони сестра си. Сграбчи я за къдриците, уви ги около дланта си и я дръпна към себе си. Лоти изпищя толкова високо, че овцете, които пасяха наблизо, се разбягаха. Графът се засмя.
— И те живели щастливо цял живот — отговори Аврора и двамата избухнаха във весел смях.