— Ще говорим за това по-късно — каза графът и изтупа праха от жакета и панталоните си.
— Влез в къщата, Валериън — каза Джордж и мина напред, за да му покаже пътя.
Салонът беше с висок таван и в него беше хладно. Мебелите бяха направени от светло дърво, а стените бяха бели Помещението беше много красиво. След това графът последва Джордж в светла стая, чиито стени бяха боядисани в жълто и бяло. Мебелите бяха от махагон и с модерни извивки. Имаше също така красиви плетени столове. Дългите прозорци не бяха украсени с пердета. Капаците от вътрешната им страна бяха направени от махагон. Подът беше направен от борови дъски и беше покрит с красив персийски килим в синьо и бежово — един от най-красивите килими, които беше виждал. Трите дами го чакаха. Най-възрастната, облечена в рокля от черна коприна, украсена с бели дантели, се изправи с усмивка.
— Валериън, мога ли да ти представя майка си, Орейлия Кимбърли — каза Джордж любезно. — Мамо, това е граф Фарминстър.
Орейлия му подаде ръката си за целувка и каза:
— Вие сте добре дошъл в Сейнт Тимъти, Ваше благородие. — И посочи с ръка към двете момичета. — Това са моите дъщери.
Тъмносините му очи набързо огледаха двете девойки. Едната беше облечена в скромна сивозелена рокля, но погледът й беше смел и предизвикателен. Другата беше облечена в рокля от бяла коприна, на която бяха изрисувани розови пъпки. Тя не вдигна очи към него, но привлекателно се изчерви, когато Орейлия я накара да се изправи.
— Тази е вашата бъдеща съпруга, Ваше благородие, и моята доведена дъщеря, Шарлот Каландра Кимбърли — каза тя. — Поздрави графа, дете мое — настоя тя нежно. — Пътувал е много, за да се срещне с теб.
Каландра вдигна поглед. Изящната й розова уста оформи звука „О“, който издаваше силното й удоволствие. Гледаше бъдещия си съпруг с нескрито възхищение. Беше божествено красив! Протегна му ръка и нежно каза:
— Добре дошли в „Сейнт Тимъти“, сър.
Придружи думите си с реверанс. Той взе ръката й в своята — дланта й беше тясна и изящна — и я поднесе към устните си, без да откъсва очи от нейните.
— Брат ви ми каза, че предпочитате да се обръщат към вас с второто ви име, мис Кимбърли. Каландра, графиня Фарминстър, звучи божествено, не мислите ли?
И той й се усмихна топло. „Ще припадна“ — помисли си Кели. Но Аврора я подкрепи. Каландра си пое дълбоко дъх и каза с глас, за който се надяваше, че е безпристрастен:
— Звучи божествено, когато го казвате вие, сър. Аз научих за брачния договор, който ни свързва, но не съм се осмелявала дори да си помисля за женитбата. Бях много изненадана.
— Аз също бях много изненадан — отговори дукът. — Но сега, в твоето присъствие, аз вече не съм изненадан, а само очарован от красотата ти, която скоро ще бъде моя.
— О! — задъха се Кели.
Щеше, както винаги, да се изкикоти, но Аврора я ощипа и от гърлото й не излезе никакъв друг звук.
— Мога ли да ви представя и дъщеря си Аврора, Ваше благородие? — каза Орейлия, като се възползва от моментното онемяване на Каландра, за да представи и другото момиче.
Аврора го погледна право в очите и каза:
— Сър, аз, също като сестра си, ви поздравявам с „добре дошъл“ в плантацията „Сейнт Тимъти“.
Той целуна и нейната ръка и отговори:
— Благодаря ви, мис Спенсър-Кимбърли. Трябва да призная, че ако бях заставен да избирам между двете ви, едва ли бих могъл да го направя.
— Какво щастие е тогава, сър, че не се налага да избирате. Изборът вече е направен. Така ще ви е по-лесно — каза Аврора.
— Имате остър ум, мис Спенсър-Кимбърли — отговори той.
— Да, наистина, сър — отвърна тя, без да бъде поласкана особено. „Арогантно копеле — помисли си тя. — Права бях като го пробутах на Кели. Тя ще бъде идеалната самодоволна глупава съпруга.“
— Елате да седнете до мен, Ваше благородие — каза Орейлия. Бързаше да вземе ситуацията под контрол, докато не е станало късно. — Приятно ли беше пътуването ви? Джордж, кажи на Хермес да ни донесе освежаващи напитки. Правим превъзходна напитка от ром и плодов сок — каза тя на графа и отново се усмихна.
Потупа с ръка мястото до себе си. После даде знак на Каландра да седне от другата страна на графа. Момичето трепереше от вълнение. Аврора се наведе и тихо пошепна в ухото на сестра си:
— Успокой се, Кели. Той е, все пак, просто един мъж. И се опитай да не се кикотиш.
Каландра кимна. Не можеше да откъсне очите си от лицето на графа. Той беше толкова красив! Обзалагаше се на цяла реколта захарна тръстика, че Аврора вече съжалява за решението си. Разбира се, този мъж щеше да иска да има деца, но щеше да мисли за проблема, когато му дойдеше времето. Можеше да му роди деца. Сега щеше да мисли само за приятните неща. Беше удивена от начина, по който щастието й се усмихна. И, за първи път в техния живот, тя истински съжаляваше за Аврора. Да изпусне така един истински граф!