— Но ако заминем веднага, жътвата няма да е още свършила — запротестира Джордж. — И кой, по дяволите, ще се грижи за плантацията, мамо? Не мога да замина сега. Графът ме помоли да остана негов надзирател и пълномощник. Имам отговорности към него, а също така и към сестра си.
— Имаш по-големи отговорности към Аврора — многозначително каза майка му. — И тя трябва да има своя шанс!
— Няма защо да следвам Кели по петите чак до Англия, мамо — отговори й разумно Аврора. — Нека да им оставим време да се установят и да свикнат със семейния живот. Джордж ще може да завърши жътвата и да се погрижи за новата реколта. Ще заминем късно наесен. Ще имаме цяла година на разположение до следващата жътва, за да се подвизаваме като модни младежи из Лондон. И ще погостуваме на Кели, докато стане време да се върнем. — Тя се усмихна на втората, си майка. — Не е ли добър планът ми, мамо? Нека графът заведе Кели в Англия, без ние да му пречим. Той няма да изпитва добри чувства към роднините си по брачна линия, ако те много бързат да се възползват от него.
— Но тогава ти ще си почти на осемнайсет години — опита се да протестира Орейлия.
Аврора се засмя.
— О, мамо, сигурна съм, че няма да се сторя прекалено възрастна на този, който ще пожелае зестрата ми.
— Ти си невъзможна — каза Орейлия. — Чудя се дали някога ще се намери мъж, който да се примири с нрава ти.
Но докато говореше, тя непрекъснато се усмихваше с обич на доведената си Дъщеря.
— Аз бих предпочела да остана тук с теб — отговори й Аврора спокойно.
— Планът на Аврора удобен ли е за теб, Джордж? — попита го Орейлия.
— Напълно — съгласи се той.
— Значи е решено — каза Аврора и другите кимнаха в съгласие.
Глава 3
По молба на господаря му камериерът на графа, Браун, го събуди рано на другата сутрин. Небето беше ясносиньо, но слънцето още не беше изгряло. Въздухът беше топъл. Той бързо се изкъпа и се облече. Щеше да излезе на езда с Джордж и Аврора, преди слънцето да се е издигнало високо. Джордж му каза, че в десет часа сутринта горещината ще е непоносима за него, тъй като не е свикнал с тукашния климат.
Браун му подаде дълбока чаша.
— Малко чай, сър. Готвачката беше така любезна да го приготви. Слугите наистина са опитни. Тук щеше да е много приятно, ако не беше горещината. Не успях да мигна цяла нощ.
— Ще свикнеш, Браун, но тогава ще е време да си ходим — каза му усмихнат Валериън Хоксуърт. Изпи ароматния чай и постави чашата отново на сребърния поднос.
— Господарят Джордж ви изпрати тази шапка, сър. — Браун му подаде широкополата сламена шапка и отбеляза: — Тя със сигурност не е модерна, нали така, Ваше благородие?
Графът нахлупи шапката, взе камшика и излезе от спалнята си. Когато влезе в салона, откри, че братът и сестрата вече го чакат. Изненада се малко, като видя, че мис Спенсър-Кимбърли носи панталони.
— Не яздите ли по дамски? — попита той.
— Разбира се, че не — отговори му тя. — Теренът тук на острова никак не е равен. Не се намираме в изкуствен лондонски парк, Ваше благородие. Нима всички английски дами яздят настрани, с крака, неудобно полюляващи се до хълбоците на коня? Много е неудобно да се язди така. Искрено вярвам, че точно затова Кели не желае да се качи на гърба на който и да е кон. Тя не се чувства сигурна, когато седне настрани на седлото. Но пък, от друга страна, не можах да я накарам да язди по мъжки. Тя мисли, че така не е женствено.
Погледът, който му отправи, го предизвикваше да се съгласи.
— Надявам се — каза Валериън Хоксуърт, като изискано избегна темата, — че ще намерите в сърцето си и други думи за мен, освен Ваше благородие. Тъй като ще бъдем роднини след брака ми с вашата сестра, можете да ме наричате Валериън. А аз ще ви казвам Аврора.
— О, нима мога да използвам името ви? — каза Аврора с широко отворени очи и необичайно нежен глас, като запърха с дългите си мигли.
— Сестричке, дръж се прилично! — присмя й се Джордж. — Валериън не е свикнал с острия ти език и начина, по който се заяждаш с хората. — Той се усмихна на графа. — Страхувам се, че тя е една малка нахална хитруша. Дори татко не знаеше как да се справи с нея. Той глезеше и двете момичета, което никак не беше полезно за тях.
— Мисля, че аз знам как трябва да се държа с нея — каза графът, а погледът на тъмносините му очи беше твърд. — Подозирам, че Аврора не е усетила нито веднъж твърдата мъжка ръка. Може би е трябвало по-често да нашарвате дупенцето й, когато е била малка.
Джордж видя опасните пламъчета в очите на Аврора и побърза да каже: