Навлязоха в полето и преминаха покрай постройки, разположени точно в средата му. Работниците там се строиха и ги поздравиха.
— Това са мелницата, сградата, в която варим захарната тръстика и рафинерията — обясни Джордж. — Тръстиката се реже възможно най-ниско, след това се махат листата, а после стъблото се нарязва на три-четири парчета. Те се завързват и се отнасят в мелницата. Там робите тъпчат растението, докато изцедят всичките му сокове. След това варим сока, пречистваме го и той изкристализира в захар. Вземаме малко от сока, който наричаме меласа, и който остава след пречистването. От него правим ром. Процесът е дълъг и уморителен. Работи се в силна горещина. Само най-силните мъже могат да работят в захарна плантация.
— Правите ром, който е достатъчен за вас?
Джордж кимна.
— А възможно ли е да се произвежда повече ром? — попита Валериън.
— Винаги съм искал това! — каза Джордж с ентусиазъм. — Съществува огромен пазар за рома. Но ще трябва да построим фабрика за бутилирането му. Татко не искаше да се занимава с това, но аз мисля, че ще успеем, ако построим необходимите съоръжения. Ако загубим реколтата поради ураган, ще имаме средства, за да засадим отново, и ще оцелеем. Татко казваше, че работата по строежа ще бъде дълга и ще струва много пари. Не искаше да дава част от земята като гаранция срещу евентуален заем.
— Имате ли достатъчно роби, за да започнете производството на ром? — по-възрастният мъж попита по-младия. — Или ще трябва да се купуват нови?
— Можем да обучим мъжете да наблюдават процеса, а жените — да бутилират, Валериън — отговори Джордж. — Внасянето на нови роби може да ни създаде проблеми.
— Аз съм излишна в този разговор — каза изведнъж Аврора. — Джордж, в момента наистина нямаш нужда от мен. Ще отида да поплувам, преди слънцето да напече силно.
— Ти плуваш? — графът беше изненадан.
— В морето — отговори му тя дръзко, обърна коня си и пое обратния път.
— Тя наистина ли може да плува? — попита Валериън.
— Като рибите — каза Джордж. — Плува дори по-добре от мен, за мое най-голяма смайване. Тя е здраво момиче и прекрасна компания. Като брат ми е позволено да се похваля. Може също така да стреля с пистолет.
— Мили Боже! — възкликна графът. — И Каландра ли е като нея?
Джордж се засмя.
— Не. Кели мрази плуването почти колкото ездата. А при вида на пистолета припада. Но е здрава и подвижна. Дълги години вземаше участие във всички наши игри. Кели свири на пиано и пее като ангел. Има окото на художник и рисува красиви пейзажи. Способностите й ще направят от нея очарователна графиня. Те и двете са прекрасни сестри!
— И аз някога имах сестра — каза Валериън, когато подновиха ездата. — Тя се удави заедно с родителите ни на връщане от Франция. Майка ни беше наполовина французойка. След като починал баща й и тя се омъжила за татко, баба ми, французойката, се върнала у дома си във Франция. Родителите ни бяха завели Софая на посещение при баба. Вече се виждал английският бряг, когато ги връхлетяла силна буря. Корабът потънал, а с него и всички, които били на борда му. Софая беше на осем години. — Той се усмихна тъжно. — Ако не беше портретът й, който се намира в галерията, не бих могъл да си спомня лицето й. Тя беше прелестно дете. Беше много палава Веднъж, когато бяхме във фермата, пусна на свобода всички пиленца. После каза, че не можела да понесе мисълта, че ще бъдат изядени някой ден Имаше нежно сърце.
Джордж кимна, с което искаше да изрази съчувствието и разбирането си.
— Веднъж Кели и Аврора освободиха костенурката, която трябваше да ни послужи за обяд.
Двамата продължаваха да яздят. Стигнаха до хълмовете, които деляха острова на две по дължината му. Той посочи полетата, които бяха принадлежели на семейство Мередит, а сега принадлежаха на Аврора. Оттук се виждаше целият остров, а също така и заобикалящите го морски води.
— Кой е онзи остров? — попита Валериън. — Изглежда доста див.
— Това е Сейнт Винсънт. Населяват го карибски индианци. Те не ни безпокоят, както и ние тях — отговори му Джордж. — Загубили са толкова много във войните с британците, французите, испанците и дори с холандците, че сега са доволни да живеят в мир.
— А къде е Барбадос?
Джордж се обърна.
— Днес е малко мъгливо и не можеш да го видиш. Сейнт Тимъти е разположен между двата острова.