— Почеркът не ми е познат — каза тя. — Предполагам, че трябва да го отвори Аврора, тъй като тя е наследница на баща си.
— Надявам се, че е оставил нещичко и на мис Каландра, а също така и на мастър Джордж — каза капитанът не особено деликатно.
— О, наистина, остави и на тях по малко — увери го вдовицата. — Робърт винаги беше много щедър към моите деца независимо от това, че не бяха и негови. Каландра ще разполага с пет хиляди на година, без да смятаме хилядата лири, които й бяха предадени веднага, капитан Иънг. И, разбира се, Джордж ще разполага с още повече, тъй като е единственият млад мъж в семейството.
Точно така! Сега младият янки, любител на морските пътешествия, ще разнесе мълвата по всички острови. И нейните деца щяха да бъдат сметнати за добри кандидати за женитба. Тя и Робърт бяха толкова доволни от съвместния си живот, че въобще не се замисляха за бъдещето. Сега, като вдовица, Орейлия Кимбърли трябваше да се замисли за бъдещето на двете си дъщери и на сина си. Тя беше отгледала Аврора като свое дете. Беше я приела още когато беше невръстно тригодишно момиченце и се беше грижила за нея като за другите. Наистина я чувстваше като своя дъщеря. И със сигурност Аврора не си спомняше да е имала друга майка.
— Ще останете ли за вечеря и нощувка? — учтиво се заинтересува тя.
— Много ви благодаря, мисис Кимбърли — отговори той, — но още не е станало пладне. Трябва да се отбия на още няколко места, след това трябва да се погрижа за стоката, която ще натоваря за Ямайка. След Ямайка ще потегля за Англия. Надявам се да направя няколко пътешествия, преди да е започнал сезонът на бурите. Предадох ви писмото и сега трябва да потеглям обратно. — Той повдигна леко шапката си и се поклони. — Желая ви приятен ден, мисис Кимбърли.
— Приятен ден и на вас, капитан Иънг, и ви благодаря — отговори тя.
Орейлия Кимбърли гледа след младия мъж, който заслиза надолу по хълма към пристанището. Виждаше се дори корабът му, който стоеше на котва близо до брега. Високите му мачти се извисяваха в небето. После отново погледна писмото, което той й беше предал. Един наистина огромен кръст украсяваше плика. Тя погледна от другата страна и видя, че същият кръст украсява и печата, с който беше запечатано писмото. Счупи печата и разгъна листа. Отсъствието на Аврора беше само извинение да не отвори писмото пред капитан Иънг. Едва ли щеше да успее да запази съдържанието му в тайна. Топлите й кафяви очи пробягаха по страницата и тя се задъха от вълнение.
„Господи!“ — възкликна. А после седна и започна да си вее със сгънатия на две лист.
— О, Робърт, защо не си ми казал за това? — упрекна тя на глас скъпия си, но вече починал съпруг.
— Какво, мамо? Все още ли се заяждаш с татко? Не вярвам, че те чува.
Синът й Джордж беше влязъл в огряната от утринното слънце стая. Той отправи тези нежни упреци към майка си на шега, докато сваляше широкополата си шапка. Беше излизал в полето, а денят беше много горещ, макар и да беше още обед. Орейлия Кимбърли му подаде писмото.
— Хиляди дяволи! — възкликна Джордж, след като го прочете. — Аврора знае ли за това, мамо?
Майка му поклати отрицателно глава.
— Спомням си, че преди доста години Робърт беше споменал веднъж, че е уредил женитбата на Аврора. Но никога повече не повдигна този въпрос. Честно казано, бях го забравила. О, Джордж! Помисли само! Аврора ще бъде дукеса!
Синът й избухна в смях.
— Джордж!
Орейлия Кимбърли строго погледна сина си. Сподавяйки смеха си, той отговори:
— Е, мамо, трябва да признаеш, че това е доста интересна представа. Трябва да ми позволиш да присъствам, когато й подадеш писмото и й кажеш, че съпругът й е на път да отплава и да хвърли котва в невинното й сърце. — И отново избухна в смях, който явно не успяваше да потисне.
— Джордж! — упрекна го майка му. — Невъзможен си! Нима не разбираш колко важно е това? Аврора ще бъде графиня Фарминстър. Островът е нейната зестра. И какво ще стане с останалите от нас, и особено с теб?
Джордж Спенсър-Кимбърли вдигна рамене.
— Съмнявам се, че дукът ще ни изгони от дома ни само защото ще влезе във владение на острова, мамо. Сигурен съм, че ще запазя работата си като надзирател в плантацията. Освен това имам завещаното от татко, без да споменавам годишния си доход. Сигурен съм, че и ти ще останеш на острова. Роднинската връзка, която ще ни свързва с него, ще ни защити. Той едва ли ще изгони тъща си.
— Разбира се, ти си прав — отговори Орейлия и лъчезарно засия. — Каландра би могла да замине за Англия с Аврора, където да бъде представена в обществото. Би могла също да си намери съпруг, който да притежава титла. Разбира се, не би могла да се надява на толкова високопоставен съпруг като този на Аврора. Но може би някой беден граф ще се съгласи да се ожени за момиче, което притежава пет хиляди лири годишен доход. Разбира се, че съм ядосана на Робърт, задето не ми каза за тази женитба, да даде Господ мир на душата му, но се надявам, че тя ще донесе добро на всички от семейството. Нали така, Джордж?