— Ти се давиш в морето — заяде се с нея брат й. — Никога не си го обичала така, както го обичаме аз и Аврора. Е, щом Марта е с нея, те ще се върнат навреме за обяд и за новината, която мама ще ни съобщи.
Братът и сестрата се разделиха. Всеки се прибра в стаята си Срещнаха се отново по-късно в трапезарията на къщата, където ги чакаха майка им и доведената им сестра.
— Как успяваш да изглеждаш толкова свежа в такъв горещ ден? — измърмори Каландра, докато лешниково-кафявите й очи оглеждаха Аврора.
Аврора Кимбърли се засмя.
— Защото цяла сутрин безсрамно се къпах в морето, Кели. Във водата е прекрасно. Трябва да идваш с мен, вместо да се излежаваш почти до обяд всеки ден.
— Моята кожа е много нежна и не бива да я излагам на горещите слънчеви лъчи — отговори Каландра. — Знаеш, че изгарям и заприличвам на омар, Аврора.
— Няма да оставаш на брега заедно с мен — отговори сестра й. — Просто едно бързо гмурване, за да разхладиш сгорещената си кожа. Веднага след това можеш да облечеш дрехите си. Можеш да плуваш и през следобеда, когато слънцето не е толкова силно. Или пък преди зазоряване.
Сега Каландра беше тази, която се засмя.
— Знаеш, че аз не съм като тебе. Ти приличаш на рибите — подигра й се тя. — А ако някой ме види, ще бъда съкрушена. В един прекрасен ден ще те зърне някой пират и ще те отвлече, Аврора. Бъди внимателна.
— Нито един пиратски кораб не може да проникне в моето заливче — заяви Аврора самодоволно. — Там никой не ходи, затова никой не може да ме види. Нали така, Джордж? Джордж знае за моето малко заливче.
— Наистина там си в безопасност — съгласи се доведеният й брат.
Седнаха около красивата махагонова маса. Орейлия зае челното място, от дясната страна седна синът й, а от лявата — дъщерите й. Слугата им сервира прясна супа от костенурка. Френските прозорци бяха отворени и леките муселинени пердета леко се поклащаха от бриза. Морето, синьо и спокойно, се ширеше пред погледите им.
Каландра потопи лъжица в супата и нетърпеливо каза:
— Какво пише в писмото, което си получила тази сутрин, мамо? От кого е то?
Въпросът й не изненада Орейлия. Камериерката на Каландра, Сали, сигурно беше видяла капитан Иънг тази сутрин.
— Писмото не беше адресирано до мен, а до баща ви — отговори тя, като успя да запази гласа си съвсем спокоен. — Научих, че преди доста години Робърт и някакъв негов приятел сключили споразумение, според което Аврора трябва да се омъжи за сина на приятеля му. Младежът е на път и ще пристигне след няколко седмици на борда на „Ройъл Джордж“.
— За него ще бъде по-добре да не слиза на брега — гневно рече Аврора.
— Аврора, това не е някой по-малък брат, който иска да се ожени за теб заради богатството ти. Този младеж се казва Валериън Хоксуърт, граф Фарминстър. Той е богат и е точно човекът, за когото трябва да се омъжи една наследница на захарна плантация.
— Боже мой, Аврора! — очите на Каландра се разшириха от изненада, но не можеше да се отрече, че в тях има и мъничко завист. — Ще бъдеш графиня!
— Не, няма да бъда, Кели — отговори Аврора решително.
— Аврора, разбирам, че това е шок за теб — каза втората й майка. — Баща ти е постъпил непредвидливо, като не ни е казал за този брачен договор по-рано.
— Конят го хвърли и той умря внезапно, мамо — напомни й Аврора. — Едва ли е очаквал краят му да настъпи по този начин.
— Да, вярно е — съгласи се Орейлия, — не може да го е очаквал. И така, в договора се казва, че трябва да се омъжиш, когато станеш на седемнайсет години. Това означава — на шести април. Мисля, че Робърт можеше да ни предупреди през всичките тези години.
— Не знам кога е имал намерение да ти каже, мила моя, но сега е мъртъв, а графът е на път. Идва, за да се ожени за теб. Сега вече го знаеш. Няма да говорим за това няколко дни, за да свикнеш с мисълта за женитбата. — Тя се усмихна на децата си и каза: — Сега сервирай пилето, Хермес.
— Няма да свикна с тази мисъл, мамо! — запротестира Аврора. — Нямам намерение да се омъжвам за английски граф, когото никога не съм виждала и когото най-вероятно няма да харесам. Ще трябва да живея в Англия през цялото време. Може дори да бъда принудена да посетя и двора на онзи немски крал. Не обичам немците, мамо. Помниш ли онзи немец, който беше надзирател тук? Той беше отвратителен!
— Човек не може и не бива да съди за цяла нация само по един-единствен неин представител, Аврора. Мислех, че съм те научила на тези неща. Освен това кралят е вече много стар и сигурно няма да живее дълго. Казват, че синът му, принц Джордж, е красив и любезен. Истински англичанин. Членовете на двора, към които и ти ще принадлежиш, сигурно са млади и прекрасни, мила моя.