— Татко е запазил всички получени писма — отбеляза Каландра.
— Да — съгласи се Аврора. — Но е било в негов интерес, в случай че на семейство Хоксуърт им е по-удобно да забравят за брачния договор и оженят сина си за някоя богата наследница. Писмата на стария граф щяха да му послужат за доказателство и той най-вероятно щеше да отправи жалба към съда. Знаете колко се гордееше татко със своето семейство.
— Няма никакви доказателства, че дукът знае за кого е сгоден, а именно, че неговата невеста е Шарлот-Аврора — каза Джордж. — Мисля, че можем да се опитаме да го оженим за Кели. Как би могъл да открие измамата?
— А дори и да разбере, че е измамен — каза Аврора, — можем да се надяваме, че вече ще изпитва нежни чувства към Кели. И дори можем да се надяваме, че тя вече ще го е дарила с наследник. Освен това той ще има плантацията „Сейнт Тимъти“. Какво би могъл да загуби? — Тя се усмихна на доведения си брат. — Много се радвам, че си съгласен с мен, Джордж.
— Аз не съм сигурен, че съм съгласен с теб — отговори младежът. — Но знам, че щом веднъж си решила нещо, Аврора, няма лесно да промениш намеренията си. Мисля, че проявяваш глупост, защото се страхуваш от внезапния обрат, който ще вземе животът ти. Татко е искал тази женитба за теб. Но след като ти я отхвърляш, ние трябва да се погрижим да не заплашиш семейството с глупавото си решение. Дукът ще има Шарлот Кимбърли за невеста, дори тя да не е истинската Шарлот Кимбърли.
— Татко би се гордял с теб, Джордж — каза му Аврора. — Винаги е казвал, че съжалява, че не ти е истински баща. Обичаше теб и Кели толкова, колкото и мен. Затова ви осинови и ви даде името си. Иска ми се да беше оставил плантацията на вас, а не на мен. Тогава нищо нямаше да се промени.
Джордж взе ръката на Аврора в своята.
— Аз може и да нося името на татко, малка сестричке, но не съм неговата кръв и плът. Кръвта взема решенията, а не сърцето. Както вече отбеляза, той много се гордееше със семейството си. Аз съм добре обезпечен. В завещанието си татко е писал, че дукът трябва да запази длъжността ми на управител и надзирател в плантацията. Аз наистина се справям добре, Аврора! Няма причина дукът да не изпълни молбата на татко. И докато плантацията дава добри доходи, той няма да се оплаква.
Каландра седеше щастлива на пода, облегнала глава на рамото на брат си. Тримата бяха прекарали заедно почти целия си живот и силно се обичаха. Страховете по отношение на децата, които Орейлия и Робърт Кимбърли изпитваха преди брака си, се разсеяха още в първата минута от срещата на малките малчугани. Аврора се беше изтръгнала от ръцете на гувернантката и се беше затичала да прегърне втората си майка и доведените си брат и сестра. На свидетелите на тази среща се беше сторило, че тя прегръща истинската си майка, която е отсъствала известно време. Между трите деца никога не беше съществувала ревност.
— Значи е решено — каза Аврора. — Кели ще се ожени за графа и ще вземе плантацията за зестра. Аз ще взема дела, който татко е оставил на нея и дома на майка си. А Джордж ще вземе дела си и ще остане управител на плантацията.
— Абсолютно сигурна ли си, че точно това искаш? — попита я Джордж. — Щом веднъж представим Кели за бъдещата невяста, няма да има връщане назад, Аврора. Знаеш го, нали?
Тя кимна.
— Искам да се омъжа за мъж, който ще ме обича, Джордж. Не искам да сключвам брак по задължение. Знам, че някои ще ме сметнат за глупачка, но това не ме интересува. Ще отида в Англия с графа и Кели и ще потърся мъж, който да ме, обикне. Ако не го намеря, ще се върна на Сейнт Тимъти, в своя собствен дом.
— Добре тогава — каза Джордж Спенсър-Кимбърли. — Значи такъв ще бъде курсът ни на действие. Всичко вече е решено. Надявам се дукът никога да не разбере за измамата.
— А какво ще правим с мама? — попита Кели. — Тя не иска да ни сътрудничи.
— Аврора е права — каза Джордж. — Когато корабът на дука влезе в пристанището, мама няма да има избор. Ако не се съгласи, поставя всичко на карта. Не искам да я виждам нещастна, но щом Аврора не желае да се омъжи за графа, не можем да направим нищо друго, за да спасим семейството.
Братът и двете сестри стиснаха ръцете си.
— Заедно — каза Джордж.
— Завинаги — каза Кели.
— Като един! — добави Аврора, довършвайки клетвата, която бяха измислили още като деца. Винаги се заклеваха, когато смятаха, че нещо е особено важно.
— Решено?! — каза Кели, а очите й радостно блестяха.
— Да — съгласи се Аврора.
— И мечтата ти ще се сбъдне — каза Джордж.
— Ще бъда идеалната графиня — каза му Кели. — Ще имам много красиви рокли! И бижута! И ще танцувам до зори всяка нощ с красиви джентълмени!