За жалост не успя да остане незабелязана. Двама плещести мъжаги, с готово за стрелба оръжие, изпълзяха като змии от импровизираното си прикритие. Беше сигурен, че те чуха стъпките му и като ги изчака да се обърнат и застанат с лице към него, Нейтън сграбчи главите им и ги удари една о друга.
Той ги захвърли на земята, без да изпуска Сара от очи. Начинът, по който неговата невяста бързаше надолу по улицата, много напомняше бягство, мислеше той. Но полюляването на бедрата й бе твърде съблазнително. Точно тогава той забеляза ново раздвижване на сенките напред и се втурна да спасява Сара. Тя тъкмо беше завила зад втория ъгъл, когато юмрукът му се стовари върху челюстта на нападателя й.
Той трябваше да изпълни ролята си на неин защитник още веднъж, преди тя най-после да стигне до мястото, за където се бе запътила. Предположи, че отиваше в дома на чичо й Хенри Уинчестър точно в мига, когато я видя да спира пред стълбището на неговото жилище и продължително да оглежда тъмните прозорци.
От всичките й роднини, мислеше Нейтън, Хенри беше най-непочтеният и той просто не успя да измисли разумна причина, която да породи желание у Сара да посети този безгръбначен негодник посред нощ.
Не беше дошла тук на гости. Нейтън стигна до това заключение, когато я видя дебнешком да заобикаля къщата. Той я последва, а после отиде до портата, за да я предпази от други среднощни гости. Скръсти ръце пред гърдите си и за миг отпусна тялото си, докато я наблюдаваше как се бори с шубраците и си проправя път към прозореца на къщата.
Това бе най-несръчното влизане с взлом, на което той някога е бил свидетел.
Тя загуби поне десет минути в усилия да отвори прозореца. Но успя и постигнатото за нея все пак беше една победа. Точно се канеше да се покатери на перваза на прозореца, когато закачи роклята си, и отново съдра подгъва. Нейтън чу нещастното й възклицание, после я видя да се връща и да съсредоточава цялото си внимание върху роклята. Докато Сара се тюхкаше за сполетялото я нещастие, прозорецът отново се затвори.
Ако имаше игла и конец под ръка, мислеше Нейтън, тя сигурно щеше да приседне до храстите и да зашие роклята си.
Накрая Сара се върна към целта си. Тя се възхити на своята изобретателност, когато се досети да използва слънчобрана си, за да подпре крилото на прозореца и така да го задържи отворен. Омота по-здраво шнура на чантата около китката си, преди да подскочи и да се хване за перваза. Направи три неуспешни опита. Да се изкачи на прозореца за нея се оказа много по-трудна задача, отколкото да слезе от него. Тя риташе с крака в празното пространство под себе си, докато накрая успя да се изкатери върху перваза. В този момент въобще не беше грациозна. Когато Нейтън чу силно тупване, реши, че невястата му се беше изтърсила или на главата си, или по гръб. Почака минута-две преди мълчаливо да се запъти към нея.
Той бързо привикна с тъмнината за разлика от Сара, която не успя да се ориентира така бързо. Нейтън чу силен трясък, сякаш от счупено с камък стъкло, последван от съвсем неподобаващо за една дама възклицание.
Господи, та тя била гръмогласна. Нейтън влезе във вестибюла точно навреме, за да види как Сара се втурва нагоре по стълбите към втория етаж. Побърканата жена си мърмореше неразбираеми думи.
Висок и слаб мъж — Нейтън предположи, че е някой от прислугата — привлече вниманието му. Мъжът изглеждаше направо нелепо. Беше облечен в бяла, дълга до коленете мъжка нощна риза. В едната си ръка носеше богато украсен свещник, а в другата стискаше голяма кора хляб. Слугата повдигна свещника над главата си и се вторачи нагоре по стълбището след Сара. Нейтън го хвана отзад за врата, пресегна се над главата му и взе свещника, за да не вдигне шум, когато мъжът го изпусне, и придърпа слугата в една тъмна ниша, близо до стълбището. Той остана там една дълга минута, като се вслушваше напрегнато в шума откъм горния етаж.
От Сара никога нямаше да излезе истински крадец. Нейтън чуваше хлопането на врати и знаеше, че целият този шум е предизвикан от неговата невяста. Трополенето беше в състояние да събуди и мъртвите, ако не внимаваше повече. И какво, за Бога, търсеше?
Писък разкъса нощта. Той се втурна нагоре по стълбите, за да спаси още веднъж тази побъркана жена, но спря рязко, защото я видя да се появява на горната площадка. Не беше сама. Нейтън отстъпи назад в нишата и зачака. Той проумя причината за среднощната й разходка. Сара бе обгърнала с ръка приведените рамене на една жена и й помагаше да слезе по стълбите. Той не можеше да различи добре лицето на жената, но по нейния бавен и несигурен вървеж предположи, че или беше съвсем немощна, или изтезавана, докато вече е останала съвсем без сили.