Той явно беше облекчен.
— Защо не ми каза, че знаеш? — попита той шепнешком. — По дяволите, Сара, минах през ада.
Зениците й се разшириха и лицето и почервеня.
— Ти си минал през ада? Ти си този, който отказваше да ми има доверие. Ти си този, който никога не ми каза какво ти е на сърцето. Аз ти казвах през цялото време, Нейтън.
Той поклати глава, като се усмихваше смутено.
— Не, Сара, не през цялото време. Ти ми го казваше веднъж на ден. Понякога чакаше до вечерта и аз се изнервях.
Тя пристъпи към него.
— Ти си чакал всеки ден да ти кажа, че те обичам?
Той разбра от изражението й, че тя е доволна от неговото признание.
— Ще се омъжиш ли за мен? — попита той трескаво. Той се наведе и почти докосна челото й. — Ще падна на колене, ако поискаш, Сара. Няма да ми хареса — добави той в изблик на откровеност. — Но ще го направя. Моля те, омъжи се за мен.
Сара никога не беше виждала мъжа си толкова объркан. Да й каже какво е на сърцето му очевидно беше мъчение за него. Това направи любовта и още по-силна.
— Нейтън, ние вече сме женени, не помниш ли?
Публиката беше очарована. Беше толкова романтично да гледат двамата, които се изпиваха с погледи, пълни с любов. Жените бършеха очите си с носните кърпички на мъжете си.
Нейтън беше забравил за другите гости. Той отчаяно искаше да привърши с плана си, за да отведе Сара вкъщи.
— Трябва да отидем в библиотеката — заяви той. — Искам да подпишеш, че разваляш брачния договор.
— Добре, Нейтън — отвърна тя.
Това, че тя се съгласи с готовност, не го изненада. Тя винаги е вярвала в него.
— Господи, Сара, толкова те обичам, че… ме боли.
Тя кимна тържествено с глава.
— Виждам, че боли — прошепна тя. — Морска болест ли те хваща?
Той поклати глава.
— Като подпишеш документа, ще го подпиша и аз.
— Защо ще подписваш?
— Аз също ще разваля брачния договор. Не искам кралския подарък. Вече имам най-големия подарък — прошепна той. — Имам теб. — Усмивката му беше изпълнена с нежност, когато добави — Ти си всичко, което някога съм искал.
Тя започна да плаче и той не можа да се сдържи да не я придърпа в прегръдките си. Той се наведе и целуна жена си, тя също го целуна.
Всички останали жени въздъхнаха едновременно.
Надеждата на Нейтън, че тази вечер ще бъде най-забележителната вечер за жена му не беше изпълнена изцяло. За семейство Сент Джеймс това беше огромен успех, но за всички други беше кошмар.
И никой нямаше да забрави враждата.
Всичко започна много невинно, когато Нейтън се обърна, за да отведе Сара в библиотеката. Тя дръпна ръката си, за да го накара да спре.
— Вярвам, че ме обичаш, Нейтън — каза тя, когато вниманието му отново беше съсредоточено изцяло върху нея. — Не е необходимо да се отказваш от подаръка на краля, за да го докажеш.
— Да, необходимо е — отвърна той. — Искам да ти покажа колко много те обичам. Това е единственият начин да ми повярваш. Ти ме даряваш с любовта си отдавна, а аз не ги дадох нищо за благодарност. Това е изкупление, Сара. Трябва да го направя.
Тя поклати глава.
— Не, не трябва да го правиш. Нейтън, ти ще ми покажеш, че ме обичаш и че ми вярваш, но няма да се откажеш от подаръка. Толкова години си чакал за това наследство и ще го получиш.
— Вече съм решил, жено.
— Промени си решението — отвърна тя.
— Не.
— Да.
Тя виждаше по изражението на лицето му, че той е решен да направи благородната жертва за нея. Но тя беше също толкова решена да му попречи.
— Ако не подпиша документа? — попита тя.
Тя скръсти ръце на гърдите си и се намръщи, докато чакаше отговора му.
Мили Боже, колко много го обичаше тя, помисли тя. И колко много я обичаше той. Той я гледаше така, сякаш иска да я удуши, а тя искаше да се засмее.
— Ако не подпишеш документа, Сара, семейството ти може да получи подаръка на краля. Аз не го искам.
— Аз няма да го получа.
— Виж, Сара…
Той не осъзнаваше, че вика, но тя го осъзна. Тя се обърна и започна да оглежда тази част от тълпата, където беше семейство Сент Джеймс, докато намери човекът, който й трябваше.
— Чичо Дънфорд? — извика тя. — Нейтън иска да се откаже от подаръка на краля.
— По дяволите, Сара, защо правиш това?
Тя се обърна и се усмихна на мъжа си. Нейтън вече сваляше сакото си. Тогава Сара видя, че Колин и Кейн правят същото.
Тя започна да се смее. Господи, тя вече беше станала Сент Джеймс.
Нейтън вече не изглеждаше болен. В погледа му се бяха появили искри. Той беше великолепно сложен мъж. И тя беше жената, която да го управлява. Той зяпаше гърдите й и когато постави сакото си на раменете й, поиска тя да пъхне ръце в ръкавите.