— Моля те, не плачи, Нора — шепнеше Сара. — Всичко ще се оправи сега. Аз ще се грижа добре за теб.
Когато двете жени достигнаха до вестибюла, Сара съблече пелерината си и наметна с нея раменете на жената, после се наведе и целуна челото й.
— Знаех, че ще дойдеш да ме вземеш, Сара. Нито за миг не се усъмних, че ще няма да го сториш. Със сърцето си усещах, че ще намериш начин да ми помогнеш.
Гласът на Нора бе въз глух от вълнение. Тя избърса очите си с ръка. Нейтън забеляза тъмните кръгове около китките й. Той добре познаваше тези белези. Възрастната жена явно е била здраво връзвана.
Сара вдигна ръка и се зае с фуркетите в косата на леля си.
— Разбира се, че си знаела, че ще дойда да те взема — шепнеше тя. — Аз те обичам, лельо Нора. Никога няма да позволя да ти се случи нещо лошо. Ето — добави тя с весел глас, тъй като успя да се справи със задачата си, — косата ти отново изглежда чудесно.
Нора стисна ръката на Сара.
— Какво щях да правя без теб, дете?
— Глупаво е сега да се тревожиш — отговори Сара, а гласът й звучеше успокоително, защото знаеше, че има опасност леля й да престане да се владее. Всъщност, Сара беше горе-долу в същото състояние. Когато видя синините по лицето и ръцете на леля си, тя едва сдържа сълзите си.
— Ти се върна в Англия, защото аз те помолих — припомни й Сара. — Мислех, че това ще бъде една щастлива среща между теб и мама, но явно не съм преценила правилно. Този ужас, който си изживяла, е по моя вина, Нора.
— Ти си едно толкова мило дете — отговори Нора. Ръката на Сара трепереше, когато посегна към бравата на вратата.
— Как ме откри? — попита Нора.
— Това сега няма значение — каза Сара. Тя успя да се справи с ключалката и отвори вратата. — Когато се качим на кораба, ще имаме предостатъчно време да говорим. Връщам те обратно в твоя дом, Нора.
— О, но аз не мога все още да напусна Англия!
Сара се обърна и изгледа леля си.
— Какво искаш да кажеш с това, че не можеш да напуснеш Лондон? Всичко вече е уредено, Нора. Купих билети с последните си пари. Моля те, не клати така глава. Сега не е време да усложняваш нещата. Трябва да заминем още тази нощ. Прекалено опасно е за теб да останеш тук.
— Хенри взе брачната ми халка — обясни Нора и отново поклати главата си. Сребристата й коса, събрана в кок на тила, се измъкна от фуркетите. — Не мога да напусна Англия без халката си. Моят Джони, Бог да даде покой на душата му, когато я сложи на пръста ми в деня на сватбата ни преди четиринадесет години, ми заръча никога да не я свалям. Не мога да се прибера у дома без моята брачна халка, Сара. Тя е безценна за мен.
— Добре. Трябва да я намерим — решително се съгласи Сара, когато леля и отново започна да ридае. Беше разтревожена от хриповете, които чуваше. Милата жена явно с мъка си поемаше въздух. — Имаш ли някаква представа къде може да я е скрил чичо Хенри?
— Това е истинско богохулство! — отговори Нора. Тя се облегна на колоната, с усилие потисна болката, която разкъсваше гърдите й, и каза: — Хенри не си направи труда да я скрие. Той я носи на малкия си пръст. Кичи се с нея като с трофей. Ако узнаем къде гуляе тази вечер чичо ти, можем да си я вземем обратно.
Сара кимна с глава. Стомахът й започна отново да се присвива при мисълта за това, което й предстоеше да направи.
— Знам къде е — заяви тя. — Никълас го проследи. Ще имаш ли сили да повървим малко, до ъгъла на онази къща? Не посмях да наема файтон, който да ни чака отпред, защото се страхувах, че чичо Хенри може да се прибере по-рано.
— Разбира се, че мога да вървя — отговори Нора. Тя се отдръпна от перилата. Крачеше вдървено, когато бавно тръгна към вратата. — Господи — прошепна тя, — ако майка ти може да ме види сега, ще умре от срам. Да вървя по улиците посред нощ, облечена в нощница и пелерина.
Сара се усмихна.
— Нямаме намерение да казваме за това на майка ми, нали?
Но когато видя болезнената гримаса на лицето на леля си, тя изпъшка:
— Ужасно те боли, нали?
— Глупости — засмя се Нора. — Вече се чувствам много по-добре. Ела сега — нареди тя с по-бодър глас, — не трябва да се бавим повече тук, дете — и тя тръгна да излиза.
Сара бе започнала да притваря тежката врата, но после промени намерението си.
— Мисля да оставя вратата широко отворена, за да влезе някой и да обере чичо Хенри. Макар че не храня големи надежди това да стане — добави тя. — Изглежда по улиците тази нощ няма престъпници. Когато идвах насам, не видях нито един.