Сара попречи на опитите му в тази насока. Тя рязко блъсна вратичката на каретата, която удари негодника по главата в момента, когато почти се бе изправил. Мъжът отново се срина, този път по гръб, в калта.
Наредените до стената мъже започнаха да дюдюкат, оценявайки по достойнство представлението, на което току-що бяха станали свидетели. Сара не удостои с вниманието си публиката и слезе от каретата. Тя се обърна, подаде чантичката на леля си, свали ръкавиците си и също й ги подаде. Едва тогава погледна към проснатия на земята мъж.
Беше толкова разярена, че изобщо не се страхуваше. Надвеси се над жертвата си като ангел отмъстител. Гласът й трепереше от яд, когато го заплаши:
— Ако още веднъж се осмелите да вдигнете ръка срещу някоя лейди, Клифърд Дъгън, кълна се в Бога, ще умрете от бавна и мъчителна смърт.
— Никога не съм изтезавал жена — изстена Клифърд. Гой се опитваше да дойде на себе си и да се нахвърли върху нея. — Откъде знаеш името ми?
Тогава Нора се надвеси през прозорчето.
— Ти си един безсрамен лъжец, Клифърд — извика тя. — И ще се печеш на бавен огън в ада за всичките си грехове!
Очите на Клифърд щяха да изскочат от удивление.
— Как сте излезли от…
Сара прекъсна въпроса му с един хубав ритник. Той отново я погледна. Лицето му беше нагло и нахално.
— Мислиш си, че ми причиняваш болка! — подигра се той. После се обърна и изгледа мъжете, подирени на стената. В действителност беше повече унизен, отколкото наранен. Хиленето на мъжете го жегна много повече от ударите й. — Единствената причина да не те смеля от бой е, че моят господар ще пожелае сам добре да те напердаши, преди да те даде на мен.
— Имаш ли представа в каква беда си изпаднал? — попита Сара. — Моят съпруг ще научи за варварското ти държане и със сигурност ще ти даде да се разбереш. Всички се страхуват от маркиза на Сент Джеймс. Дори и гадни прасета като тебе, Клифърд. Когато му кажа какво си направил, той ще ти го върне тъпкано. Маркизът прави каквото му кажа — заяви тя и за по-голяма убедителност щракна с пръсти. — О, виждам, че цялото ти внимание е насочено към обещанието ми — добави тя и кимна с глава, когато лицето на Клифърд се промени.
Мъжът сякаш обезумя от страх. Беше успял вече да се изправи на краката си и започна бързешком да отстъпва към кръчмата.
Сара щеше да се пръсне от доволство. Нейният блъф беше свършил добра работа. Тя не знаеше обаче, че Клифърд беше зърнал исполина, който стоеше на десетина крачки зад гърба й. Тя си мислеше, че само името на Сент Джеймс беше изплашило до смърт негодника.
— Мъж, който удря една жена, е долен страхливец — заяви тя. — Моят съпруг убива страхливците със същата лекота, с която размазва досаден комар. И ако се съмняваш в думите ми, достатъчно е да знаеш, че той е Сент Джеймс във всяко едно отношение.
— Сара, скъпа — извика Нора. — Искаш ли да дойда с теб вътре?
Сара не откъсна погледа си от Клифърд, когато й отговори:
— Не, Нора. Не си облечена подходящо. Няма да се бавя.
— Побързай тогава. — извика Нора. — Ще настинеш, скъпа.
Нора остана наведена през прозорчето, но сега вече гледаше към Нейтън с разширени от учудване очи. Той отвърна на погледа й с енергично кимане и отново съсредоточи вниманието си върху своята невяста.
Само този поглед беше достатъчен за Нора. Тя разбра защо мъжете не смеят да го приближат. Исполинският му ръст направо стряскаше. Въобще не й мина през ума, че всъщност той беше осигурил безопасността на Сара. Нора помисли да предупреди племенницата си, но веднага изостави тази идея. Сара в момента имаше достатъчно тревоги. Нора щеше да почака и после да й разкаже за нейния спасител.
Нейтън продължи да наблюдава Сара. Неговата невяста положително му сервираше изненада след изненада. Той знаеше какви страхливци са всички Уинчестър. Мъжете винаги вършеха мръсните си дела под прикритието на нощта или нападаха в гръб. Сара обаче не постъпваше като една Уинчестър. Беше действала смело и открито в защита на възрастната жена. И Боже, тя беше победила! Вече нямаше да се изненада, даже ако тя извадеше револвер и застреляше жертвата си. Нямаше никакво съмнение, че е бясна от гняв.
Сара заобиколи слугата. Спря се, изгледа го от глава до пети и после бързо влезе в кръчмата.
Нейтън веднага се приближи до Клифърд, сграбчи го за врата, повдигна го високо във въздуха и го запрати срещу каменната стена.Я
Негодниците се разбягаха като плъхове. Клифърд се удари в стената и се свлече като дрипа на земята.
— Добри ми човече — извика Нора. — Мисля, че е по-добре да го оставите и да влезете вътре. Моята Сара сигурно ще има нужда от вашата помощ още веднъж.