Нейтън се обърна намръщен към жената, която се осмеляваше да му заповядва. Точно тогава откъм кръчмата се чуха подсвирквания и гръмки смехове, които привлякоха вниманието му. Той бавно размота камшика си и тръгна към вратата.
Сара веднага забеляза чичо си, седнал на стол до кръглата маса в средата на кръчмата, наведен над чаша бира. Тя се стрелна сред навалицата от посетители към него. Мислеше, че ще успее да накара чичо си да разбере колко отвратително е постъпил с Нора и да получи от него пръстена й. Но когато забеляза сребърната халка на пръста му, гневът нахлу в главата й и тя забрави всичките си добри намерения. Върху масата имаше кана пълна с бира. Сара я грабна и, без да се замисля, я изля върху голата глава на чичо си.
Той беше толкова пиян, че в първия момент не реагира. После изрева, последва канонада от уригвания и чак тогава се изправи, едва държейки се на краката си. И преди разсъдъкът му да се проясни достатъчно, Сара вече беше успяла да измъкне пръстена от пръста му.
Отне му доста време, за да фокусира погледа си върху нея. Докато го изчакваше, Сара постави халката на своята ръка.
— Боже мой… Сара! Какво правиш тук? Нещо случило ли се е? — запелтечи чичо й.
Да изрече тези думи му коства и малкото останали сили. Той тежко се отпусна назад в стола и я загледа със зачервени пиянски очи. После забеляза празната кана.
— Къде ми е бирата? — изкрещя той към кръчмаря. Сара беше отвратена. Макар че се съмняваше той да запомни и една дума от нейната проповед, тя твърдо беше решила да му каже мнението си за неговото престъпно поведение.
— Нещо случило ли се е? — повтори тя въпроса му с подигравка. — Ти си направо жалък, чичо Хенри! Ако баща ми знаеше какво сте направили на Нора ти и останалите му братя, сигурна съм, че щеше да уведоми властите и всички вие щяхте да увиснете на бесилката.
— Какво каза? — попита Хенри. Той започна да разтрива челото си, докато се опитваше да се съсредоточи върху разговора. — Нора? Ти си дошла тук да ми говориш небивалици заради тази нищо и никаква жена?
Преди Сара да успее да реагира както подобава на срамната му забележка, той изръмжа:
— Баща ти участва в този план от самото му начало. Нора е прекалено стара, за да може да се грижи сама за себе си. Ние знаем какво е най-добро за нея. Не се опитвай да спориш с мен, защото няма да ти кажа къде е.
— Ти ли знаеш какво е най-доброто за нея? — разгорещи се Сара. — Искаш нейното наследство и това е истинската причина. Всички в Лондон знаят за дълговете ти от комар, чичо. И ти намери лесен начин да ги изплатиш, нали? Искаш да затвориш Нора в приют, някъде си, нали?
Погледът на Хенри шареше между празната кана и лицето на племенницата му. Накрая му стана ясно, че Сара е изляла бирата върху главата му. Той пипна яката си и лицето му почервеня, когато се убеди, че е мокра и лепкава. Гневът го удари в главата. Имаше страхотна нужда от още едно питие..
— Ще затворим в приют тази кучка и ти не можеш да ни попречиш. А сега се прибирай вкъщи, докато не съм те напердашил по задника.
Зад нея се чу кикот. Сара се обърна и гневно изгледа хилещия се мъж, застанал близо до нея.
— Пийте си питието, сър, и не взимайте участие в нашите работи — и чак когато непознатият сведе поглед към чашата си, тя се обърна към чичо си. — Лъжеш за баща ми — заяви тя. — Той не може да участва в този жесток план. Колкото до това, че ще ме удариш, само го направи и ще предизвикаш гнева на моя съпруг. Аз ще му разкажа всичко — заплаши го тя и закима енергично.
Сара се надяваше, че неподкрепената й с нищо заплаха относно страховитите методи на съпруга й ще стресне затъпелия й от пиене роднина, след като има такъв ефект върху онзи слуга, Клифърд.
Но това беше напразна надежда. Хенри изобщо не се стресна. Само шумно изсумтя.
— Ти си също толкова побъркана като Нора, щом вярваш, че един Сент Джеймс ще дойде някога да те защити. Ето защо, аз мога хубавичко да те напердаша, Сара, без никой да разбере за това, а най-вече твоят съпруг.
Сара сякаш замръзна на мястото си. Тя беше решила, преди да напусне тази отвратително воняща кръчма, да изтръгне от чичо си обещанието да остави Нора на мира. Основателно се опасяваше, че той или някой от братята му ще пратят свой човек след нея, за да я върне обратно в Англия. Нора притежаваше голямо имение, оставено от баща й, доста апетитно, за да си струва неприятностите по едно пътуване.
Тя беше толкова разгневена срещу чичо си, че не забеляза как към нея се промъкват няколко от мъжете в кръчмата. Нейтън обаче ги забеляза. Единият от тях, по всичко личеше, че е предводителят им, облизваше нагло устните си с явно предчувствие за предстоящото съблазнително преживяване.