Притисна я бързо към себе си, за да я принуди да не демонстрира дързостта си, после насочи вниманието си към по-възрастната жена.
— Имате ли багаж?
— Имаме ли багаж, Сара? — попита Нора.
Сара се опита да се отскубне от желязната прегръдка на този мъж, преди да отговори.
— Казах ви, че съм омъжена жена — възропта тя. — А сега ме пуснете!
Той не помръдна. Тя трябваше да отстъпи.
— Да, Нора, имаме багаж. Взех няколко от мамините тоалети, за да има какво да облечеш. Сигурна съм, че тя няма да се разсърди. Никълас отнесе чантите в магазията на пристанището. Да вървим и да ги потърсим!
Тя решително пристъпи напред, но великанът я придърпа отново към себе си.
Нейтън зърна верния си другар Джимбо, застанал зад насъбралото се множество, и му направи знак да се приближи. Високият мургав мъж разблъска останалите и застана пред Сара. Очите й щяха да изскочат при вида на още един гигант. Тя го заразглежда цяла минута, после стигна до заключението, че ако не беше тази странна златна обеца на едното му ухо, щеше да бъде много привлекателен.
Той изглежда усети погледа й, защото внезапно насочи цялото си внимание върху нея. Скръсти големите си ръце пред гърдите и я изгледа навъсен.
Тя също свъси вежди и се начумери.
Внезапно в тъмните му очи просветнаха искрици и той широко се усмихна. Тя не знаеше как да реагира на такова странно поведение.
— Вземи двама души и се погрижи за багажа, Джимбо — нареди Нейтън. — Ще се качим на Морския ястреб на разсъмване.
Сара забеляза, че този Викинг съвсем недвусмислено включва и себе си в нейния план.
— Леля ми и аз сме в пълна безопасност сега — каза тя. — Тези мъже изглежда са… много приятни, сър. Но вие изгубихте достатъчно от ценното си време.
Нейтън продължаваше да не й обръща внимание. Той направи знак на друг моряк. Когато мускулестият и набит възрастен мъж пристъпи напред, Нейтън кимна към Нора:
— Погрижи се за старата жена, Матю.
Нора въздъхна. Сара си помисли, че всичко това се прави, защото двете с Нора щяха да бъдат разделени. Преди обаче тя да започне спор с непознатия им покровител, Нора изпъна рамене и се обърна към огромния мъж.
— Аз не съм стара, сър, и сериозно възразявам срещу такава обида. Едва на петдесет и една години съм, млади човече, и съм съвсем запазена за годините си.
Нейтън повдигна за миг едната си вежда и прикри усмивката си. Един силен порив на вятъра беше достатъчен да помете старата дама, толкова деликатна и крехка изглеждаше тя, но в гласа й звучаха твърдите нотки на човек, свикнал да командва.
— Трябва да се извините на леля ми — заяви Сара. Тя се обърна към Нора, преди той да има време да реагира на заявлението й. — Сигурна съм, че той не искаше да те обиди, лельо. Само е примитивен.
Нейтън поклати глава. Според него водеха смешен разговор.
— Хайде, Матю, размърдай се! — заповяда той.
Нора се обърна към мъжа, който беше застанал до нея.
— И къде възнамерявате да ме заведете?
В отговор на въпроса й Матю вдигна Нора на ръце.
— Пусни ме, мошенико!
— Спокойно, спокойно, няма нищо страшно — отговори Матю. — Не тежиш повече от перце.
Нора смяташе да протестира по-енергично, но следващият му въпрос промени намеренията й.
— Как си получила тези синини? Кажи ми само името на този мръсен негодник и ще бъда щастлив да му прережа гърлото.
Нора се усмихна на мъжа, който я държеше в ръцете си. Тя забеляза, че на възраст е почти колкото нея, а също така, че е силен, здрав мъжага. Не се беше изчервявала от години, но сега усети как бузите й пламнаха и беше сигурна, че е поруменяла.
— Благодаря ви, сър — запъна се тя, като оправи кока си. — Това е едно много мило предложение.
Сара беше удивена от начина, по който леля й се държи. Ами че тя пърхаше с мигли и въртеше очи, сякаш флиртуваше на първия си бал! Тя проследи с поглед двойката, докато те се изгубиха напред, после забеляза, че тълпата от мъже, които до този момент ги заобикаляше, също е изчезнала. Внезапно се бе оказала съвсем сама със своя противен спасител.
— Леля Нора ще бъде ли в безопасност с онзи мъж? — побърза да се осведоми тя.
Той й отговори с ниско изръмжаване, което по-скоро изразяваше явното му раздразнение.
— Това грухтене какво означава — да или не? — попита тя.
— Да — отговори той с въздишка, когато тя го смушка в ребрата.
— Моля ви, пуснете ме да си вървя.
Той направи точно това, за което тя го молеше. Сара беше толкова изненадана, че едва запази равновесие. Може би, реши тя, ако успееше да запази приятен гласа си, щеше да го накара да се подчини и на други заповеди. Със сигурност си заслужаваше да опита.