— А аз в безопасност ли съм с вас?
Той не й отговори. Сара се обърна и застана с лице срещу него. Върховете на обувките й докосваха носовете на ботушите му.
— Моля ви, отговорете ми — прошепна тя с мил, ласкателен глас.
Но изглежда, че той не се трогна от опита й да проведат приятен разговор. От друга страна, раздразнението му беше очевидно.
— Да, Сара. Винаги ще бъдеш в безопасност, когато съм с теб.
— Но аз не искам да бъда в безопасност, когато съм с вас — извика тя. Разбра колко глупаво прозвуча това изявление, веднага щом думите изскочиха от устата й и побърза да уточни. — Искам да кажа, че аз наистина желая да съм в безопасност. Всеки иска да е в безопасност. Дори престъпниците…
Тя престана с тези несвързани приказки, когато забеляза, че той й се усмихва.
— Искам да бъда в безопасност и без вас! Нямате намерение да отплавате с Нора и мен, нали? Защо ме гледате така?
Той отговори на първия й въпрос и не обърна никакво внимание на втория.
— Да, ще отплавам с теб.
— Защо?
— Защото искам — отговори лениво той.
Нейтън реши да изчака още малко, преди да й разкрие подробностите. Бузите й пламнаха отново. Но той нямаше представа дали това е от страх или от яд.
Невястата му все още имаше лунички на носа си. Остана доволен, когато ги забеляза. Те го върнаха в миналото и той си спомни за малката палавница, която той беше държал в ръцете си, макар че сега тя доста се различаваше от онова момиченце. Беше пораснала. Беше станала хубава девойка, но очевидно все още си оставаше същата непослушна палавница.
Тя направо го сръга с лакътя си в гърдите, за да привлече отново вниманието му.
— Съжалявам, господине, но вие просто не можете да пътувате заедно с Нора и мен — заяви тя. — Трябва да намерите друг кораб. Да пътувате със същия кораб, с който пътувам и аз, няма да е никак безопасно за вас.
Това странно твърдение привлече вниманието му.
— О-о! И защо?
— Защото това няма да се хареса никак на моя съпруг — съобщи му го съвсем категорично. И когато той недоверчиво я изгледа, тя кимна с глава и обясни. — Чувал ли сте за маркиз Сент Джеймс? Разбира се, че сте чувал. Всеки е чувал за маркиза. Той е мой съпруг, господин Викинг, и страшно ще се ядоса, когато разбере, че аз пътувам в един и същи кораб с… покровител. Не, страхувам се, че това не може да стане. Защо се усмихвате?
Вместо да й отговори, той попита:
— Защо ме наричаш викинг!
Тя сви рамене.
— Защото приличате на викинг.
— Трябва ли да те наричам вироглавка!
— Защо?
— Защото се държиш като опърничава жена.
Тя почти закрещя от безсилие.
— Кой сте вие? Какво искате от мен?
— Все още си моя длъжница, Сара.
— О, Боже, отново ли ще ми опявате за това?
Той кимна бавно и това направо я разяри. Докато мъжът срещу нея просто се забавляваше. Когато Сара го проумя, възмущението й се стопи. Знаеше вече, че няма да успее да му обясни нещата така, че той да я разбере. Той беше, луд. И колкото по-скоро се отърве от този варварин, мислеше си тя, толкова по-добре. Най-напред обаче, трябваше да изнамери начин да го предразположи.
— Добре — съгласи се тя. — Аз съм ви длъжница. По този въпрос сме напълно единодушни. Сега, моля ви, кажете ми какво точно ви дължа и аз ще се постарая да ви се отплатя.
Преди да й отговори, той пристъпи напред, за да успее да я хване, ако тя отново припадне.
— Името ми е Нейтън, Сара.
— Е, и? — попита тя, озадачена от внезапното му хрумване да й каже името си.
Бавно схваща, помисли той. Дълбоко въздъхна от досада.
— И вие, лейди Сент Джеймс, ми дължите първата ни брачна нощ.
ГЛАВА 3
Тя не припадна. Тя закрещя.
Нейтън не се и опита да я успокои. Когато повече не можеше да издържа на дразнещите го писъци, той я помъкна към кантората на Смарагдова корабна компания. Там остави изпадналата в истерия млада жена в опитните ръце на леля й. Понеже смяташе, че трябва да се държи като джентълмен, той даде воля на смеха си, едва когато излезе навън.
Нейтън се развесели много от начина, по който тя реагира на думите му. Лейди Сара изобщо не беше изтънчена дама. Той се усъмни, дали въобще някога ще трябва да се тревожи и да си блъска главата над това какво я вълнува. Нейтън, който живееше сред подлост, постоянна спътница през целия му досегашен живот, намираше своята невяста за открита и честна девойка, а това му действаше освежаващо. И гръмогласна, да не забравям, добави той след кратък размисъл, но преди всичко много разведряваща.