След като се погрижи за малкото останали подробности, Нейтън се присъедини към екипажа, който вече се бе качил на борда на кораба. Джимбо и Матю го чакаха на кърмата. И двамата бяха намръщени, но Нейтън реши да не обръща внимание на лошото им настроение, което те открито показваха. Беше натоварил двамата си предани другари с трудната задача да настанят Сара и Нора в каютите им.
— Престана ли най-накрая да крещи? — попита Нейтън.
— След като я заплаших, че ще натикам една тапа в устата й — да! — отговори Джимбо. Едрият мъж се намръщи още повече и добави. — Тогава тя ме изрита.
Нейтън открито показа силното си раздразнение.
— Предполагам, че вече не е толкова изплашена — сухо заяви той.
— Не съм много сигурен, дали въобще някога е бивала истински изплашена — подхвърли Матю и се ухили. — Не видя ли как горяха очите й, когато я мъкнеше към кантората. Изглеждаше бясна от яд.
Джимбо неохотно кимна с глава.
— След като ти излезе, тя продължи да крещи, че това било просто една жестока шега. Твоята жена приканваше който и да е на този свят да я ощипе, за да се събуди и разбере, че всичко това е било само един ужасен кошмар.
— Да, така си беше — потвърди Матю и се подсмихна. — Феликс даже я прегърна, за да я успокои, но при неговите габарити момчето не се оказа особено сръчно.
— Феликс се осмели да я докосне? — Нейтън по-скоро не повярва, отколкото се ядоса.
— Не, той не я докосна — побърза да заяви Джимбо. — Той само се опита да я успокои, това беше всичко. Мислеше, че ще може с нещо да й услужи. Знаеш, че момчетата обичат да угаждат на младите дами. Твоята малка невяста се превърна в истинска дива котка, веднага щом той започна да се приближава към нея. Обзалагам се, че Феликс няма да прояви същото нетърпение да изпълни заповедите й следващия път.
Нейтън ядосано поклати глава. Тъкмо тръгваше, когато Матю го спря с предложението:
— Може би лейди Сара ще се почувства по-добре, ако я настаним в една каюта с леля й.
— Не!
Двамата мъже срещу него се ухилиха и Нейтън разбра, че е отговорил доста рязко.
— Тя ще остане в моята каюта — добави той много по-меко.
Матю замълча за миг и потърка брадата си. После лениво се обади:
— Е, това вече може да се превърне в истински проблем, момко. Тя не знае, че това е твоята каюта.
Нейтън въобще не се притесни от думите му. Той изгледа намръщено Матю, но само затова, че старият моряк беше използвал нелепото обръщение момко. И двамата — Матю и Джимбо — си позволяваха да използват това оскърбително момко, но само в случаи, когато бяха насаме. Те смятаха, че той все още не е достатъчно улегнал, за да заслужи обръщението капитане, поне в личните им разговори. Когато Нейтън пое управлението на Морския ястреб, получи като неделима част от кораба и двамата мъже. Те бързо доказаха своите качества. Владееха всички тънкости на пиратския занаят и му оказваха неоценима помощ. Освен това те се считаха за негови закрилници. Един Бог само знаеше, че му го припомняха прекалено често. И още, безброй пъти в миналото бяха залагали живота си на карта, само и само да защитят неговия гръб. Тяхната вярност и преданост далеч надхвърляха досадния им навик да го поучават.
Двамата мъже стояха и го гледаха с очакване, затова Нейтън каза:
— Скоро тя ще научи чия е каютата, в която е настанена.
— Състоянието на лелята не е цветущо — отбеляза тогава Матю. — Хващам се на бас, че има поне едно-две пукнати ребра. Щом заспи, ще я прегледам и ще превържа стегнато гърдите й.
— Уинчестър са я подредили така, нали? — попита Джимбо.
Нейтън утвърдително кимна.
— Кой ли негодник от всичките го е сторил? — зададе въпрос Матю.
— Най-вероятно Хенри Уинчестър стои в основата на този план — обясни Нейтън, — но ми се струва, че и другите братя са били наясно с това, което става.
— Ще заведем ли Нора в имението й? — попита Матю.
— Пътят ни и без това е в тази посока — отговори Нейтън. — По дяволите, не знам какво друго може да се направи за тази жена. Дали ще й стигнат силите да издържи пътуването? — обърна се той към Матю. — Или ще трябва да я погребем в морето.
— Е, не е толкова страшно. Ще се справи с пътуването — увери го Матю. — Освен натъртванията явно няма сериозни счупвания, а и тя, изглежда, е жилава жена. Да, ако я поглезя хубавичко, докато сме в морето, тя ще се оправи — той побутна Джимбо с лакът и добави. — Сега трябва да бъда камериерка на две беззащитни дами.
Нейтън разбра, че Матю е налапал въдицата. Той се обърна и се отдалечи. Джимбо викна след него:
— Той има предвид теб, момко.
Нейтън вдигна високо ръката си и им го върна с един неприличен жест, преди да изчезне надолу по стълбичката. Здравият смях на мъжете отекна зад него.