— Трябва да проумееш, че нямам никакво намерение да се отказвам от този брак — заяви той с твърд глас. — Нито сега, нито по-късно.
След това изявление той търпеливо зачака истеричния припадък, който трябваше да последва.
— Какво ти попречи да го сториш по-рано?
Тя говореше толкова тихо, че той не беше сигурен, дали добре е чул въпроса й.
— Какво каза?
— Защо чака толкова дълго? — попита тя по-силно.
— За какво съм чакал дълго?
Той я погледна напълно объркан. Тя пое дълбоко въздух.
— Да дойдеш за мен — обясни тя с треперещ глас и стисна ръце, за да запази самообладание. — Защо чака толкова дълго, за да дойдеш да ме вземеш?
Нейтън беше толкова изненадан от въпроса й, че не можа веднага да й отговори. Това забавяне взриви Сара. Беше сигурна, че Нейтън не я счита достойна да получи отговор, а това беше последният удар върху гордостта й, който тя можеше да понесе. Почти крещейки, тя извика:
— Изобщо имаш ли представа колко дълго те чаках?
Очите му щяха да изскочат от изненада. Неговата съпруга току-що беше изкрещяла срещу него. Той така я гледаше, че тя се усъмни дали не е загубила ума си.
После той бавно поклати глава. Съмненията й веднага се изпариха.
— Не? — извика тя. — Толкова ли съм незначителна, че дори не си пожелал да си направиш труда да дойдеш и да ме вземеш?
Нейтън беше слисан от въпросите й. Знаеше, че не трябва да й позволява да повишава глас, когато разговаря с него, но забележките й го бяха удивили толкова, че не знаеше какво да й каже.
— Нима искаш да повярвам, че ти си сърдита за това, че не съм дошъл да те отведа по-рано? — най-накрая попита той.
Сара грабна един предмет, който й беше под ръка, и го хвърли към него. За щастие нощното гърне беше празно.
— Сърдита? — попита тя с глас, достоен за командир на полк. — Какво те кара да мислиш, че съм сърдита, Нейтън.
Той успя да избегне захвърленото по него нощно гърне, после двете свещи, които го последваха, и най-накрая отново се облегна на вратата.
— О, не знам — провлачи той. — Изглеждаш напрегната.
— Изглеждам… — беше прекалено ядосана, за да може да продължи.
Върху лицето на Нейтън се бе появила усмивка, когато кимна за потвърждение.
— Напрегната — довърши той вместо нея.
— Имаш ли револвер?
— Да.
— Може ли да ми го дадеш?
Нейтън с усилие сдържа смеха си.
— Защо искаш да ти дам револвера си, Сара?
— За да те застрелям, Нейтън.
Тогава той се разсмя с глас, а Сара реши, че го мрази. Цялото й същество се бунтуваше. Направо й се искаше да ревне от безсилието, което изпитваше. Може би роднините й все пак имаха право. Може би той наистина я презираше, и то толкова силно, колкото казваха родителите й.
Тя се отказа от борбата и седна на леглото. Отпусна ръце в скута си и сведе поглед.
— Моля те, напусни каютата ми. Ако пожелаеш да ми обясниш противното си поведение, можеш да го направиш утре. Сега съм прекалено изморена, за да слушам извиненията ти.
Той не можеше да повярва на ушите си. Тя се осмеляваше да му нарежда!
— Това не е пътят, по който нашият брак ще върви, Сара. Аз съм този, който давам нарежданията, а ти тази, която се подчинява.
Гласът му беше твърд и гневен. Нарочно се бе държал така, разбира се, защото искаше тя да разбере, че той има намерение да изпълни всичко, което е казал. Помисли, че отново я е изплашил. Тя не откъсваше поглед от стиснатите си ръце, явно развълнувана. Той, разбира се, се чувстваше малко виновен, че е прибягнал до такава заплашителна тактика, но резултатът беше твърде важен, за да омекотява подхода си. Нейтън си обеща, че няма да се огъне и да отстъпи, независимо колко жалостиво и сърцераздирателно ще се разплаче тя.
Но Сара само продължи да стиска ръцете си, представяйки си, че те са сключени около врата на упорития й съпруг. От тази илюзия малко й олекна на душата.
Нейтън я върна към действителността, като изръмжа лениво:
— Чу ли ме, невясто?
Господи, тя ненавиждаше тази дума, невяста.
— Да, чух — отговори тя. — Това ли е пътят, по който бракът ни ще върви?
Очите й се напълниха със сълзи. Нейтън внезапно се почувства като последния грубиян.
— Опитваш се да ми се подиграваш? — попита той.
Тя поклати глава.
— Не. Просто смятах, че нещата в нашия брак ще стоят точно обратното. Да, винаги съм мислела така — добави тя, когато той я погледна.
— О-о? И как по-точно си го мислила?
Той действително изглеждаше заинтересуван от нейното схващане по въпроса. Сара моментално се съвзе.