Мечтите й бяха рухнали. Нейният рицар не беше блестящ. А току-що беше доказал колко е нежен, състрадателен и любещ! Противен козел!
Сара продължи да се самосъжалява, докато накрая заспа от изтощение.
Един час по-късно Нейтън надзърна в каютата, за да я види. Сара беше заспала непробудно. Не си беше направила труда да се съблече и лежеше с дрехите си върху пъстрия юрган — по корем, с широко разперени ръце.
Някакво странно доволство се разля по тялото му. Беше особено, непознато чувство, но той беше сигурен, че му е приятно да я види в своето легло. Забеляза, че брачната халка на Нора е все още на пръста й. Странно, но от това му стана неприятно. Той изхлузи внимателно халката и я пусна в джоба си, след което раздразнението му премина.
Замисли се как да свали дрехите на Сара. След като се пребори с дългата редица малки копчета на гърба й, той успя да съблече роклята й. Но трябваше да свали обувките и чорапите. Зае се доста несръчно с тази задача и едва не се провали, когато стигна до фустите й. Оказа се, че не може да развърже връзките. Нейтън използва ножа си и направо ги сряза. Продължи делото си, докато накрая невястата му остана само по долната си риза. Бялата дреха беше много женствена, с дантела около деколтето.
Той не успя да овладее желанието си и леко плъзна опакото на ръката си надолу по гърба й.
Сара не се събуди. Само леко въздъхна в съня си и се извъртя по гръб точно в момента, когато Нейтън нареждаше останалите дрехи на близкия стол.
Нейтън нямаше представа колко дълго беше останал край леглото, без да откъсва очи от нея. Тя изглеждаше толкова невинна, толкова беззащитна и уязвима в съня си. Миглите й бяха черни и гъсти и хвърляха дълга сянка върху кадифената кожа на бузите й. Тялото й го привличаше като магнит. Налетите й гърди, които тънката риза не покриваше напълно, го възбуждаха. Когато усети реакцията на тялото си, той се обърна с намерението да напусне каютата.
Какво, за Бога, щеше да прави с нея? Как можеше да се държи на разстояние от такава съблазнителна жена, каквато беше неговата невяста?
Нейтън обаче забрави за всички тези въпроси, когато го връхлетя пристъпът на морската болест. Той почака, докато стомахът му се поуспокои, после взе едно одеяло и покри с него Сара. Ръката му докосна лицето й и когато тя инстинктивно потърка бузата си в пръстите му, той неволно се усмихна. Заприлича му на нежно, гальовно котенце.
Тя обърна глава и устните й докоснаха дланта му. Нейтън рязко издърпа ръката си. Напусна каютата и отиде да види лелята на Сара. Нора лежеше и изглеждаше спокойно заспала. Беше наистина бледа и дишането й бе малко неравномерно, но не личеше да изпитва болки, защото лицето й беше отпуснато. Нейтън си спомни за пръстена в джоба си. Приближи се до леглото, повдигна ръката й и плъзна халката на пръста й.
Нора отвори очи и му се усмихна.
— Благодаря ви, скъпо момче. Сега ще заспя успокоена, защото халката на моя Джони е при мен.
Нейтън прие нейната благодарност с кратко кимване, после се обърна и тръгна към вратата.
— Мислите за мен, че съм една сантиментална глупачка, нали? — спря го тя с въпроса си.
Той се усмихна.
— Да — отговори той. — Така мисля.
Неговата груба откровеност предизвика лукава усмивка върху устните й.
— Говорихте ли вече със Сара? — попита тя.
— Да, разговарях с нея.
— Тя добре ли е? — продължи да разпитва Нора. Искаше да го принуди да се обърне с лице към нея, за да види изражението му.
— Сара спи — съобщи Нейтън. Отвори вратата и тъкмо прекрачваше прага, когато Нора го повика.
— Почакайте. Моля ви, не си отивайте още.
Той моментално се обърна, защото усети лекото потрепване в гласа й.
— Аз съм много изплашена — прошепна Нора.
Нейтън затвори вратата и се върна до леглото при възрастната дама. Ръцете му бяха скръстени върху гърдите. Изглеждаше отпуснат и уверен зад прикритието на намръщеното си лице.
— Не трябва да се страхувате — каза й той. Гласът му беше нежен и успокояващ. — Тук сте на сигурно място, Нора.
Тя поклати глава.
— Не, вие не разбирате — обясни тя. — Аз не се страхувам за себе си, скъпо момче. Моето безпокойство е за вас и Сара. Имате ли представа какви неприятности ще си навлечете? И най-богатото въображение не е в състояние да си представи на какво са способни онези мъже. Дори аз не успях да проумея дълбочината, до която могат да затънат в своето безчестие и алчност. Те ще тръгнат след вас!
Нейтън сви рамене.
— Подготвен съм за това — отговори той. — Уинчестър не представляват заплаха за мен.