Нейтън поклати глава, обърна се и излезе от каютата. Докато затваряше вратата след себе си, чу Нора да казва:
— Още не сте ми отговорили? Ще я обичате ли, ще я уважавате ли?
— Имам ли избор, госпожо?
Той затвори вратата, преди тя да успее да му отговори.
Малко по-късно Сара се събуди от ужасни звуци, които явно бяха човешки, и то човек, който повръща някъде наблизо. Мъчителните звуци накараха стомаха й да се преобърне. Тя седна в леглото си. Първата й мисъл беше за Нора. Сигурно се е разболяла от люлеенето на кораба, реши тя.
Сара мигновено отметна одеялото, с което беше завита, и хукна към вратата. Все още беше объркана и замаяна от съня. Дори не разбра, че е разсъблечена, докато не настъпи една от фустите си.
Някой от прислугата на Нейтън явно си беше направил труда да я съблече. Сара видя, че дрехите й са подредени на един стол до стената и разсъди, че са я разсъблекли, докато е спала. Изчерви се при мисълта, че някой мъж е влизал в каютата й, докато е спала. Надяваше се, че прислужникът я е покрил с одеялото, преди да свали дрехите й.
Тя чу шум в коридора и отвори вратата. Нейтън минаваше точно покрай каютата й, когато тя надникна навън. Той не си направи труда да погледне към нея, само протегна ръката си и бутна вратата, за да я затвори, след това отмина.
Сара не се засегна от грубостта му и спря да се тревожи за леля си. Даже беглия поглед, който хвърли към лицето на Нейтън и видя цвета му, й беше достатъчен. Нейният силен съпруг викинг беше позеленял като морска вода.
Възможно ли беше това, питаше се тя. Нима непобедимият и невъзпитан маркиз Сент Джеймс страдаше от морска болест?
Сара без съмнение щеше да се разсмее високо, ако не беше толкова изтощена. Тя се върна в леглото и отново заспа. Почивката й беше прекъсната, само за да хапне малко заедно с Нора. После пак се върна в леглото и продължи да спи.
През нощта в каютата стана много студено и Сара се събуди с треперещо тяло и тракащи зъби. Опита се да издърпа одеялото по-нагоре и да завие раменете си, но то беше притиснато от нещо тежко. Когато тя отвори очи, видя и причината. Одеялото беше омотано в дългите, голи крака на Нейтън.
Той спеше до нея!
Тя едва не получи сърдечен удар. Отвори уста да изкрещи. Но една голяма ръка запуши устата й.
— Само посмей да издадеш и най-малкия звук! — заповяда той.
Тя бутна ръката му:
— Махай се от леглото ми! — заповедта беше издадена с яростен шепот,
Той уморено въздъхна преди да заговори.
— Сара, трябва да ти кажа, че ти спиш в моето легло. И ако някой трябва да се махне, това си ти.
Гласът му беше сънлив и тих. Сара в действителност беше успокоена от неговото безсърдечно отношение. Тя предположи, че той е толкова изтощен, че единственото нещо, което искаше, беше да спи, а това в никакъв случай не застрашаваше нейното целомъдрие.
— Много добре — заяви тя. — Отивам да спя при Нора.
— Никъде няма да ходиш — отговори той. — Няма да излизаш от тази каюта. Ако не желаеш да останеш в леглото, невясто, можеш да легнеш на пода.
— Защо толкова упорито ме наричаш невяста? — попита тя. — Щом не искаш да се обръщаш към мен с името ми, тогава ми казвай съпруга, а не невяста.
— Но ти все още не си ми съпруга — отговори той.
Тя не го разбра.
— Аз съм твоя съпруга!
— Не си, докато не спиш с мен.
Измина дълга, тягостна минута преди тя отговори на изявлението му.
— Можеш да ме наричаш невяста.
— Не ми е необходимо твоето разрешение — изръмжа той. Пресегна се, за да я вземе в ръцете си, когато тя пак започна да трепери от студ, но Сара го отблъсна.
— Боже мой, не мога да повярвам, че всичко това се случва с мен — извика тя. — Надявах се да бъдеш внимателен, нежен и разбран.
— Какво те кара да мислиш, че не съм? — не се въздържа той да я попита.
— Ти си гол — каза тя.
— И това означава, че не съм…
Тя искаше да го удари. Лицето й беше извърнато от неговото, но тя можа да чуе смеха му.
— Караш ме да се чувствам неудобно — заяви тя. — Нарочно го правиш!
Неговото търпение започваше да му изневерява.
— Не го правя нарочно — каза той. — Просто спя винаги гол, невясто. И на теб ще ти хареса, веднъж да…
— О, Господи! — изстена тя.
Тя реши, че той я въвлича в неприличен разговор. Смъкна се бързо към края на леглото, така че да може да се измъкне по-лесно, защото то беше допряно до стената, а мястото откъм стаята беше заето от Нейтън. В каютата беше много тъмно, за да открие пелерината си. Нейтън беше изритал покривката от леглото. Сара я сграбчи и плътно я уви около себе си.