Тя не знаеше колко дълго прекара там, загледана в гърба му. Неговото дълбоко, равномерно дишане показваше, че е заспал непробудно.
Тя се вкочани цялата. Тънката й нощница не можеше да я предпази от студа в каютата.
Беше отчаяна. Седна на пода, подгъна краката си, наметна се с одеялото и се сви на кълбо. Подът беше студен, сякаш лежеше върху лед.
— Всички омъжени хора имат отделни спални — замърмори си тя. — През целия ми живот никога не са се отнасяли толкова лошо с мен. Ако това е представата ти за уважението, което си обещал да ми оказваш, считай го за пълен провал, Нейтън.
Той чуваше всяка дума от прошепнатата тирада. Усмихна се и й каза:
— Бързо схващаш, невясто.
Тя не знаеше какво има предвид.
— И какво те кара да мислиш, че схващам толкова бързо? — попита тя.
— Мястото, където си се настанила — обясни й лениво той, — някога там лежеше кучето ми.
Гневният й вик изпълни каютата.
— Твоето куче?! — тя бързо скочи на крака и го цапардоса по рамото. — Премести се, съпруже!
— Мини от вътрешната страна, Сара — нареди той. — Винаги спя тук.
— Защо? — попита тя и въпросът направо се изплъзна от устата й.
— Защото е по-сигурно — отговори той. — Ако успее да разбие вратата на каютата, врагът ще трябва да мине първо през мен, за да стигне до теб. Сега ще си легнеш ли вече, жено?
— Това правило от много опит ли е, или сега го измисли?
Той не й отговори и тя отново го цапардоса по рамото.
— И други жени ли са спали в това легло?
— Не.
Тя не знаеше защо, но остана много доволна от този груб отговор. Гневът й се стопи, когато разбра, че съпругът й наистина имаше намерение да я защитава. Беше грубиян, вярно, но щеше да направи всичко, което зависеше от него, за да я закриля.
Леглото скоро се разтресе от треперещото й тяло. Търпението на Нейтън се изчерпа. Той протегна ръце и грубо я придърпа към себе си. Сара буквално бе заградена от топлината, която се излъчваше от голото му тяло. Той отпусна с цялата тежест крака си върху нейните крака и те бързо се затоплиха. За горната част на тялото й се погрижиха гърдите и ръцете му.
Тя не протестира. Не можеше. Едната му ръка беше отпусната върху устата й. Тя се сгуши по-близо до него, мушна главата си под брадичката му и затвори очи.
В момента, когато Нейтън отмести ръката си, тя прошепна:
— Ако някой ще спи на пода, това ще бъдеш ти, Нейтън.
Единственият отговор, които получи, беше тихо ядно изсумтяване. Сара се усмихна вътрешно. Чувстваше се много по-добре. Тя се прозя, притисна се по-плътно до съпруга си, от което тялото й престана да трепери.
Тя заспа, защото се почувства стоплена, защитена и… малко уважавана.
Това беше едно добро начало!
ГЛАВА 4
Когато на следващата сутрин Сара се събуди, тя се чувстваше много по-добре. Най-после си беше отпочинала и беше готова да приеме света. Или по-точно, чувстваше се достатъчно силна, за да може отново да говори със своя съпруг — викинг.
През нощта тя беше измислила чудесен план и бе сигурна, че щом обясни какво точно иска от своя съпруг, той ще се съгласи с нея. О, най-вероятно в първия момент щеше да й възрази и да се намръщи, но накрая, когато разбереше от какво голямо значение е това за нея, щеше да отстъпи.
Съществуваха няколко спорни въпроси, които трябваше да се обсъдят, но тя реши, че не е много разумно да ги постави всичките наведнъж и затова като начало предпочете да се заеме само с първия.
Тя искаше да бъде уважавана и да има един достоен брак. Нямаше никакво значение колко груб и неприятен щеше да стане той, когато изложи изискванията си пред него — тя твърдо беше решила да се придържа към своите разбирания и характер. Просто щеше да говори мило и ласкаво и щеше да се постарае доводите й да бъдат много логични и убедителни.
Господи! Беше се нагърбила с ужасна задача! Нейтън не беше от лесните във воденето на разговор. Ами ако пак започнеше да се държи така, сякаш му е все едно, че е в една стая с нея?
Това обсъждане на ситуацията я наведе на мрачни мисли. Ако той наистина не е искал да го женят за нея? Какво трябваше да направи тогава?
— Глупости — каза си тя. — Разбира се, че иска да бъде женен за мен.
Но това твърдение не успя за дълго да поддържа увереността й. Беше свикнала да мисли за Нейтън като за свой съпруг, защото никога не й бе минавала мисълта, че може да се омъжи за друг. Беше расла с тази мисъл и понеже по природа беше добродушна и сговорчива, тя никога не се досети да възроптае срещу съдбата си.