Пронизително изсвирване прекъсна лекцията й.
— Какъв е този силен звук? — попита тя. — Чух го и по-рано, когато се обличах.
— Това е свирката на боцмана — сигнал за смяна на дежурните — обясни той. — Ще чувате този звук на всеки четири часа през нощта и през деня.
— Господин Джимбо? — опита се да го спре тя, когато той понечи да си тръгне.
— Лейди Сара, не трябва да ми казвате господин — запротестира той. — Само Джимбо е достатъчно.
— Тогава пък вие не трябва да ми казвате лейди Сара — противопостави му се тя. — Вече сме приятели и можете да ме наричате само Сара — разреши тя и хвана ръката му. — Мога ли да ви задам един последен въпрос?
Той хвърли бърз поглед през рамото си.
— Да.
— Снощи… или може би миналата нощ… ами… аз забелязах, че вие изглежда сте на служба при моя съпруг. Така ли е?
— Да.
— Случайно да знаете къде е сега Нейтън? Бих искала да говоря с него.
— Той е на кърмата1.
Тя изглеждаше слисана, но бързо се съвзе и поклати глава. Върху лицето й се изписа неодобрение, което изцяло привлече вниманието на Джимбо. Той се обърна към нея:
— На кърмата е, сигурен съм.
— Да, той може да е… — започна тя и, за да скрие смущението си, се наведе, за да вдигне слънчобрана си. После се приближи до големия мъж и продължи, — но вие не трябва да изричате такава непочтителна мисъл на глас. Аз съм съпруга на Нейтън и не искам да слушам такива неща. Моля ви, не показвайте отново такова неуважение.
Матю слезе надолу по стълбите точно навреме, за да чуе как приятелят му неразбираемо мънка нещо относно уважението и почитта. Лейди Сара сковано се усмихваше, докато мина покрай него.
— Какво искаше да кажеш? — попита приятеля си Матю. — Стори ми се, че чух…
Джимбо му хвърли такъв гневен поглед, че Матю спря насред дума.
— Сигурно няма да повярваш, ако ти кажа, че току-що обещах на никога да не казвам, че Нейтън е на кърмата.
Матю поклати глава.
— Тя е невероятна, нали, Джимбо? Чудя се как е възможно от едно такова безчестно семейство да произлезе такава невинност.
— Сара не е като нашата Джейд — каза Джимбо. Той имаше предвид по-малката сестра на Нейтън. — Никога, когато сме пътешествали заедно, не съм видял нито веднъж Джейд да плаче.
— Не, тя никога не плаче — в гласа на Матю прозвуча гордост. — Но тази… Не знаех, че една жена може да плаче така, както тя плака през първата нощ.
— Ами, направо пищеше като непослушно дете подхвърли Джимбо. — Но Джейд — пак се върна на мисълта си той, — никога не пищи.
— Никога — съгласи се с категоричен тон Матю.
Джимбо внезапно се ухили.
— Двете са толкова различни. Огън и сняг — каза той. — Но има едно нещо, по което си приличат.
— И какво е то?
— И двете са дяволски красиви.
Матю кимна с глава.
Сравнението между двете жени беше прекъснато от пронизителен писък, който проглуши ушите им. И за двамата беше ясно, че единствено Сара може да вдига тази врява.
— Тя е огън и жупел, нали?
— Един дяволски гласовит огън и жупел — измърмори Джимбо. — Чудя се какво ли я е разсърдило този път?
Противно на нрава им, и двамата мъже нямаха търпение да се качат на палубата, за да видят какво се е случило. И двамата се усмихваха.
Сара току-що беше открила Нейтън. Той стоеше зад щурвала. В мига, в който тя се канеше да го извика, той се обърна гърбом към нея и свали ризата си.
Тогава тя видя белезите му. Реагира импулсивно, което всъщност беше възмутен вик:
— Кой ти направи това?
Нейтън също реагира импулсивно. Той незабавно сграбчи дръжката на камшика си и се обърна, за да посрещне заплахата. Но веднага осъзна, че нямаше никакъв неприятел, който да се опитва да причини зло на невястата му. Сара стоеше малко пред него, съвсем сама.
— Какво има? — изрева той вече към нея, като се опитваше да се успокои. — Помислих, че някой… — Той спря да вика, пое си дълбоко дъх и попита: — Боли ли ви нещо, мадам?
Тя поклати отрицателно глава.
— Никога повече не викай по този начин — нареди той много по-спокойно. — Ако искаш да привлечеш вниманието ми, просто помоли за това.
Сара изпусна слънчобрана си на палубата, когато тръгна към съпруга си. Все още беше потресена от гледката на ужасните белези, че не съзнаваше как е реагирала. Спря на крачка от него. Нейтън видя сълзите в очите й.
— Какво има пък сега? — попита той. — Да не би някой да те е изплашил?
По дяволите, нямаше търпение да се занимава с женски капризи, помисли си той.
— Гърбът ти, Нейтън — каза тя шепнешком. — Целият е в белези.
1
Игра на думи. На английски stem освен кърмата на кораб, има значение и на задник, дирник. — Б.ред.