Внезапно усети, че плаче, без да разбира защо. После си спомни за неприличните забележки, който той беше направил относно специалното задължение.
— Аз не съм кобила за разплод — прошепна тя. — И въобще не съм сигурна, че ми харесва да ме докосваш.
Нейтън погледна през рамото си.
— Можеш да говориш всякакви глупости — каза лениво той, — но начинът по който ме целуна…
— Мисля, че ненавиждам това.
— Лъжкиня!
Да, това беше ужасна обида, но той така я изрече, че думата стопли сърцето й. Прозвуча така, сякаш й е казал най-хубавата гальовна дума.
В цялата история нямаше капчица здрав разум. Нима толкова отчаяно желаеше да чуе добра дума от устата на този викинг, та сега приемаше обидата му за такава? Сара усети, че се изчервява. Тя се втренчи във носовете на ботушите му и скромно скръсти ръце пред себе си.
— Няма да можеш да ме целунеш пак — заяви тя, макар че й се искаше гласът й да звучи по-убедително и не така напрегнато.
— Няма да мога ли?
Той очевидно се забавляваше.
— Не, няма! — потвърди тя. — Решила съм, че първо ще трябва да ме ухажваш, Нейтън, а след това ние трябва да имаме истинска брачна церемония, която да бъде ръководена от истински свещеник. И чак тогава ще можеш отново да ме целунеш.
Тя не гледаше към него, докато държеше тази ултимативна реч, но когато свърши, вдигна очи към него, за да види реакцията му. За съжаление, изразът на лицето му не й казваше нищо. Тя се намръщи.
— Смятам, че нашият брак може да бъде оспорван в двореца, ако не кажем брачната си клетва пред представител на Бога.
Сега вече той й позволи да види реакцията му. Но тя пожела да си остане само с предположенията, защото, мили Боже, той мръщеше лицето си толкова ожесточено, сякаш беше обърнато срещу обедното слънце, което сега сипеше огнена жарава върху тях.
Но, очите му… те бяха толкова ослепително сини, толкова ясни, с такава притегателна сила. Когато Нейтън я погледна право в очите, дъхът й секна. Една внезапна мисъл проряза съзнанието й. Нейният викинг беше много красив мъж.
Защо не го беше забелязала по-рано? — питаше се тя. Мили Боже, нима беше започнала да го намира привлекателен?
Нейтън я изтръгна от мислите й, когато каза:
— Смяташ, че си намерила начин да се отървеш от този договор?
— Не!
— Добре — продължи той, след като чу отговора й. — Както те уведомих преди, нямам намерение да разтрогна брачния договор, Сара.
Тя не хареса самоуверения му тон.
— Знаех това, още преди да ми го кажеш.
— Така ли?
— Да, знаех го.
— И откъде си го знаела?
Тя започна да кима към него, но Нейтън хвана главата й и я задържа между ръцете си.
— Пусни ме, Нейтън. Боли ме главата, когато дърпаш така косата ми.
Той не я пусна, а започна да разтрива врата й. Допирът на пръстите му й подейства много успокоително. Сара трябваше да си наложи да не въздъхне от удоволствие.
— Разбрала си колко силно желая парите и земята ти, нали, Сара? — попита той. — Това е причината, поради която ти мислиш, че аз няма да се откажа от договора.
— Не.
Нейтън не знаеше защо настоява да получи обяснението й. Любопитството му беше силно възбудено от нейното дяволски свенливо държане. Жените до този момент не бяха имали никакво значение за него, но сега бе решил на всяка цена да разбере какво си беше наумила тя.
— Тогава защо мислиш, че аз искам този брак?
— Защо пък да не искаш?
— Защо да не искам?
— Нейтън, аз олицетворявам всичко, което един съпруг желае съпругата му да притежава — изтърси тя. Опитваше се гласът й да звучи толкова самоуверено и нахакано, колкото неговият, когато й отговаряше. — Истина е — добави тя и енергично закима с глава.
— Така ли?
Тогава тя видя, че очите му се смееха, и перченето й започна да се изпарява.
— Да, така е — упорито потвърди.
Прекрасна руменина покри бузите й. Как можеше някой да изрича такива нахакани думи и едновременно да излъчва такава свенливост, чудеше се Нейтън. Тя беше пълна с противоречия, според него.
— Би ли ми казала защо мислиш, че ти си олицетворение на всичко, което аз желая?
— Разбира се — побърза тя. — Първо, аз съм хубава. Не съм проста — добави припряно тя. — Ще призная, че не съм изключителна красавица, Нейтън, но това няма значение.
— Ти мислиш, че не си… красавица? — попита учуден той.
Тя се намръщи насреща му, защото беше сигурна, че той умишлено й се подиграва.
— Да, разбира се — каза тя. — Но ти сигурно си потайно жесток, щом като се подиграваш с вида ми. Все пак не съм много грозна, Нейтън. Само защото имам кестенява коса и кафяви очи не означава, че съм грозна.