Той нежно се усмихна.
— Сара, не си ли забелязвала никога, как мъжете се спират и те гледат, когато минаваш покрай тях?
Така й се искаше да може да го ухапе!
— Ако искаш да кажеш, че не съм привлекателна, добре тогава, сър! — възнегодува тя.
— Какво тогава? — поиска да узнае той, защото тя не намери думи да се доизкаже.
— Ти също не си превъзходен, съпруже.
Нейтън поклати глава. Той не се бе оженил за лишена от самокритичност жена. Това му достави огромно удоволствие.
— Права си — заяви той. — Виждал съм и по-хубави жени от теб, но както каза преди малко, това няма значение.
— Ако си мислиш, че грубите забележки, които правиш, ще породят у мен чувство за малоценност, грешиш — върна му го тя. Но гласът й издаваше нейното смущение. — Аз действително съм това, за което всеки мъж може само да мечтае. Осмеляваш се да ми се присмиваш? Аз обаче вярвам в това, което казвам. Възпитана съм да бъда добра съпруга, така както ти си бил възпитан да бъдеш добър в своята работа. Така стоят нещата — завърши тя, като демонстративно сви рамене.
По лицето й, обаче, личеше колко лесно може да я засегне човек. Тя беше събудила любопитството му. Тази жена не само се държеше, но и говореше ужасно.
— Сара, какво точно са те възпитали да правиш?
— Как какво? Да ръководя едно домакинство с лекота, без значение колко голяма е наетата прислуга — започна да изброява тя. — Мога да шия, без да си избода пръстите, да организирам официална вечеря за двеста души — тук тя малко преувеличи, — и да изпълнявам всякакви други задължения, свързани с управлението на едно голямо имение.
Беше сигурна, че го е шашнала със списъка на способностите си. Повечето от нещата, за които се бе похвалила, си бяха чиста измислица, тъй като на практика тя нямаше и най-малката представа може ли да управлява голямо имение или не, но пък нямаше начин Нейтън сега да разбере, че не умее да го прави, нали? Освен това, досега никога не беше давала прием, но това в никакъв случай не означаваше, че не може да организира тържество за двеста души. Вярваше, че може да направи всичко и да постигне всяка своя цел, стига истински да приеме предизвикателството.
— Е? — не се сдържа тя, защото той не направи никаква забележка. — Какво мислиш за моите умения?
— Ами това, че мога всякога да си наема управител да ръководи домакинството ми — парира я той. — Не е нужно да съм женен, за да бъде домът ми уютен.
Той се разсмя гръмогласно, защото разочарованието, което се изписа на лицето й, беше направо комично. Тя се опита да не вземе надълбоко забележката му.
— Да, но аз мога също да водя интелигентен разговор с твоите гости на всякакви светски теми и…
Ухиленото му лице я спря. Неговото държане, реши тя, доказваше точно това, което можеше да се очаква от мъж с фамилното име Сент Джеймс. Нейтън се оказа толкова недостоен, колкото и всички останали мъже от рода му. Сигурно беше наследил и техния инат.
— Не можеш да наемеш човек с такова добро образование — заяви тя.
— И това ли е всичко? — попита той. — Няма ли още нещо, което са те възпитавали да вършиш?
Нейната гордост увисна като парцалива дрипа и се уви около глезените й. Нямаше ли нещо, за Бога, което да измисли, за да предизвика изумление у този мъж?
— Като какво например?
— Ами например като това, да ми доставяш удоволствие в леглото.
Тя се изчерви.
— Разбира се, че не — заекна тя. — Предполага се, че ти ще бъдеш този, който ще ме научи как… — спря се тя, спонтанно вдигна крак и жестоко го настъпи. — Как смееш да мислиш, че ще бъда научена на тази… тази…
Вече не можеше да продължи. Начинът, по който го гледаше, го смути. Нейтън не разбираше дали сега тя ще избухне в сълзи или ще се опита да го убие.
— Една метреса може да се погрижи за тези задължения, предполагам — каза той, само за да я предизвика.
— Няма да имаш никаква метреса — изкрещя тя.
Господи, мислеше си той, истинско удоволствие е да я дразниш. Реакциите й са толкова импулсивни, толкова… неподправени. Знаеше, че трябва да прекрати играта си. Тя беше твърде развълнувана, но той така се забавляваше, че не можеше да спре точно сега.
Нейтън нарочно сви рамене. Тя отново го настъпи.
— И няма значение колко е красива, няма значение колко… талантлива може да бъде — продължи тя, — аз няма да го позволя!
Тя не му даде време да й отговори нещо, а продължи:
— Колкото до това да спиш до мен, Нейтън, е, ти можеш просто да забравиш тези свои намерения за в бъдеще. Първо искам да ме поухажваш, след това да се оженим със свещеник…
Тя изчака една дълга минута за неговото съгласие.
— Е? — не можеше повече да го изчаква.