Той отново сви рамене.
Как можа да си помисли, че той е привлекателен? Господи, така й се искаше да има достатъчно сила, за да го изрита здраво по задника.
— Това, което уточняваме в момента, е много сериозно — настоя тя. — И ако още веднъж свиеш раменете си пред мен, кълна се, че ще започна да крещя.
Той искаше да й напомни, че тази заплаха е съвсем безпредметна, защото тя вече крещеше.
— Не ние — каза той с тих, успокояващ глас. — Ти си тази, която мисли, че това е сериозно — обясни той, — а не аз.
Сара си пое дълбоко дъх и направи един последен опит.
— Нейтън, моля те, опитай се да ме разбереш — пошепна тя. — Решила съм, че не е прилично да спиш с мен — беше твърде смутена, за да продължи разговора на тази тема. — Ще се ожениш ли за мен или не?
— Вече съм го направил.
Господи, тя беше страхотно ядосана. Лицето й беше почервеняло, сякаш изгоряло от слънцето, и тя не смееше да го погледне в очите. Беше забила поглед в гърдите му. Темата на разговора очевидно беше извънредно тежка и за него.
Но тя упорстваше.
— Мили Боже — измърмори тя. — Наистина е много просто за разбиране — дори и за един Сент Джеймс. Искам да бъда ухажвана, както си му е редът, Нейтън, и няма да ти позволя да ме докоснеш, докато не изречем клетвата си пред олтара. Чу ли ме?
— Сигурен съм, че ви е чул съвсем ясно, мадам — извика някой зад гърба й.
Сара се дръпна настрана от Нейтън, обърна се и видя групичка от десетина мъже, които й се усмихваха. Всички бяха зарязали работата си и сега единодушно кимаха с глави.
— Да, мога да се закълна, че той схвана всяка дума. Не трябва наистина да позволяваш на капитана да те докосва, докато не се ожените както подобава. Нали така, Хедли?
Един плешив, широкоплещест мъжага кимна с глава.
— Това е, което чух аз — извика той.
Сара беше съкрушена. Трябва да е крещяла като някоя опърничава жена. Реши за това да обвини Нейтън. Обърна се и го изгледа гневно.
— Трябва ли да правиш така, че да се чувствам неудобно?
— Ти сама си го правиш, невясто. Върни се в каютата — нареди той — и съблечи тази рокля.
Тя моментално се противопостави на заповедта му.
— Защо? Не ти ли харесва? — попита тя.
— Съблечи всичко, Сара. Ще бъда долу след няколко минути.
Сърцето й едва не спря, когато смисълът на казаното от Нейтън достигна до съзнанието й. Но беше направо побесняла, за да се опитва да го убеждава повече. Без да каже дума, тя се обърна и бавно се отдалечи от него.
Тя мина покрай Джимбо, докато вървеше към стълбата.
— Прав сте, господин Джимбо — прошепна тя глухо. — Нейтън е кърма.
Преди морякът да може да й отговори нещо, лейди Сара вече беше отминала.
Когато видя, че около нея няма никой, Сара вдигна полите си и се втурна напред като светкавица. Не се спря пред вратата на каютата си, а продължи да бяга надолу по коридора, където се намираше каютата на леля Нора.
Въпреки годините си Матю все още можеше да тича бързо, особено когато случаят го изискваше, и той пристигна пред Норината каюта почти едновременно със Сара.
— Лейди Сара, надявам се, че няма да безпокоите милата Нора с посещението си сега — каза зад гърба й той.
Тя не бе чула, че той я е последвал. Сара въздъхна дълбоко и се обърна.
— Стреснахте ме — започна тя. — Не трябва да се промъквате така крадешком. Как се казвате, сър?
— Матю.
— Радвам се да се запозная с вас — заяви тя. — Колкото до моята леля, исках само да надникна, за да видя как е.
— Аз се грижа за леля ви — подхвърли Матю. — Тя не бива да има още посетители. Много е изтощена.
Сара моментално се почувства виновна. Имаше намерение да излее сърцето си пред леля Нора, за да получи помощта й по отношение на Нейтън. Но сега нейните проблеми й се сториха незначителни.
— Нора не е болна, нали? — попита тя, а гласът й едва не трепереше от тревога. — Видях натъртванията, но мислех…
— Тя ще се оправи — обеща Матю. Беше доволен от нейната загриженост към леля й. — Нора трябва само още малко да си почине. Не трябва да се движи. Ребрата й са спукани…
— О, Боже, не знаех.
— Хайде, хайде, не започвайте да плачете — започна да я умолява Матю.
Очите на лейди Сара вече бяха пълни със сълзи, когато го погледна. Той не знаеше как да постъпи, ако тя се разридае отново. Мисълта, че трябва да утешава съпругата на капитана сви на топка стомаха му.
— Няма нищо страшно — зауспокоява я той и енергично закима. — Направих й стегната превръзка. Тя има нужда само от почивка. Трябва да се пази и от излишни вълнения — добави той, като я погледна многозначително при последната си забележка.
Сара моментално се усъмни, че той правилно е отгатнал причината да отиде при леля си. Тя наведе разкаяно глава.