Сара хапеше долната си устна и очакваше неговата реакция. Нейтън си помисли, че тя сигурно отново се бе изплашила. Това го ядоса.
— За Бога, Сара, няма да ти причиня болка.
— О, много добре знам, че ще боли — прошепна тя.
— И откъде можеш добре да знаеш?
— Майка ми каза, че винаги боляло.
Бузите на Сара бяха станали алени.
— Не боли винаги — отсече той. — Първия път може да е малко… неприятно.
— Ти направо си противоречиш — извика тя.
— Не трябва да се държиш така, като че ли…
— Нямам намерение да го харесвам — прекъсна го тя. — И ти трябва да си наясно още от тази минута. Колко време трае тази работа? Минути или часове? — попита тя. — Бих искала да се подготвя.
Той вече не разтриваше гърба й. Той направо я стискаше. Изглеждаше като ударен от нейните въпроси. Сара се възползва от преимуществото си.
— Искам да те помоля и за още една малка услуга. Моля те, Нейтън, не можеш ли да почакаш до довечера, за да направим онова нещо? Щом като си толкова непоколебим в намеренията си, не можеш ли да ми дадеш поне няколко часа, за да се примиря със съдбата си?
Да се примири със съдбата си!? Сара го караше да се чувства, сякаш ще я изтезава. Тя от своя страна като че ли отиваше на екзекуция. На своята екзекуция. Той се намръщи, но отстъпи.
— Добре — каза той. — Ще почакаме до довечера, но това е последната отстъпка, която ти правя, Сара.
Тя се повдигна на пръсти и го целуна. Устните й го докоснаха само за миг, но когато се отдръпна, изглеждаше дяволски доволна от себе си.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че е това!
— Целувка.
— Не, Сара — изръмжа той. — Това е целувка!
И той я притегли към себе си, повдигна лицето й и впи устни в нейните. Изобщо не беше нежен, но тя нямаше нищо против начина, по който той я целуваше. Тя се разтопи от удоволствие и му позволи да го прави така, както той иска. Все пак, току-що беше спечелила победа по много важен за нея въпрос и справедливостта изискваше той също да се почувства победител.
Странно, но това беше последната мисъл, която мина през главата й. Целувката я зашемети и усещането завладя изцяло чувствата и мислите й. Силната, дръзка интимност на сливането накара коленете й да омекнат. Тя се притисна до съпруга си и изстена от блаженство, когато езикът му навлезе в устата й.
Той подхвана ханша й и я повдигна нагоре, притискайки я към слабините си. Бедрата й инстинктивно притиснаха изявената му мъжественост. Той се отдръпна, но тя отново го притисна.
Усещането беше еротично, възбуждащо. Нейтън не се опитваше повече да я покорява, защото усети, че тя изцяло му съдейства. Господи, та тя беше толкова отзивчива и всеотдайна! Дори го дърпаше за косата в стремежа си да се притисне по-силно до него.
Внезапно той се отдръпна, но известно време я задържа в ръцете си, защото й трябваше време да се съвземе от целувката. Почувства се горд и щастлив от този красноречив факт.
Дявол да го вземе, той я желаеше! Тогава Нейтън я бутна на леглото, обърна се и тръгна към вратата. Трябваше обаче да премести сандъка и стола, преди да излезе.
Когато отвори вратата, Сара вече беше дошла на себе си и се обърна към него:
— В бъдеще, Нейтън — започна тя и недоволно навъси лице, като усети, че гласът й трепери, — надявам се, че няма да влизаш през комина в стаята ни. Обещавам, че няма да залоствам вратата — добави тя, когато той се извъртя и я изгледа недоверчиво.
— През какво да не минавам? — попита той, убеден че не е дочул правилно думите й.
— През комина — охотно обясни тя. — Все още не си отговорил на въпроса ми, Нейтън. Онова нещо, което ти твърдо си решил да сториш, часове или минути продължава?
Въпросът й отвлече вниманието му и той вече нямаше желание да й обяснява, че люкът, който се намира на тавана на каютата, не се казва комин. Щеше да обясни на тази невежа жена разликата по-късно.
— Как, по дяволите, мога да знам колко ще продължи?
— Искаш да кажеш, че никога не си го правил?
Нейтън затвори очи. Този разговор започваше да му действа на нервите.
— Е, правил ли си го преди?
— Да! — но по гласа му личеше, че направо му е противно да й дава обяснения. — Никога обаче не съм засичал времето — продължи той.
Нейтън почти беше затворил вратата зад себе си, когато ненадейно се обърна и й се усмихна. Тя се изненада от тази бърза промяна.
— Сара? — тихичко я повика.
— Да?
— Ще видиш, че ще ти хареса.
След това обещание той затвори вратата.
ГЛАВА 5
През останалата част на деня Сара не видя повече Нейтън. Тя се зае с разтребването на каютата и подреждането на своите вещи. Тъй като нямаше прислужничка, сама оправи леглото, изтри праха и дори изнамери една метла, за да помете пода. Спомни си, че е оставила слънчобрана си на палубата, но когато се изкачи горе да го вземе, никъде не успя да го намери.