— Ох, не знам — прошепна Сара.
— Разбира се, че знаеш — отговори Нора. — Ти припадна, когато го видя за първи път, нали?
— Бях много изморена — възрази Сара. — Нора, той иска… да спи с мен — изтърси ненадейно тя.
Нора въобще не изглеждаше изненадана от това, което чу. Сара се почувства истински облекчена, когато видя, че леля й даже не е смутена. Тя отчаяно се нуждаеше от съвета й.
— Това е естествено влечение — каза Нора. — Страхуваш ли се, Сара?
— Малко — отговори Сара. — Знам какво е моето задължение, но не го познавам добре и наистина ми се иска да ме беше поухажвал малко преди това.
— За какво се тревожиш?
Сара сви рамене.
— Мислиш, че ще ти причини болка?
Сара поклати глава.
— Това е най-странното нещо, лельо. Нейтън изглежда такъв свиреп, когато се намръщи срещу мен, което прави през по-голяма част от времето, но в сърцето си чувствам, че той няма да ми причини болка. Дори ми каза, че не желае да се страхувам от него.
— Добре.
— Но той няма да чака, докато свикна с тази мисъл — обясни Сара.
Нора се усмихна.
— Бях сигурна, че той няма да чака, Сара. Ти си негова съпруга, а аз видях как те гледаше през онази първа нощ. Той те желае.
Сара се изчерви до корен.
— Ами какво ще стане, ако го разочаровам?
— Няма да го разочароваш — успокои я Нора. — Той вижда в теб неща, които ти не можеш да видиш.
— Трябва да имаме дете, за да може Нейтън да получи и другата половина от богатството, което кралят е отделил. И тъй като е бил принуден да чака, за да дойде и да ме вземе… — тя изведнъж се прекъсна. — Знаеш ли, той мисли, че съм избягала от него — и Сара й разказа всичко, което вече беше научила и когато завърши, Нора беше свъсила веждите си. — Не си ли доволна, че Нейтън се е опитал да дойде и да ме отведе?
— Разбира се, че съм доволна. Намръщих се, защото виждам, че твоите родители са те измамили отново.
— Нора, не можеш да вярваш…
— Както ти казах преди — прекъсна я Нора, — никога не съм преставала да пиша писма на майка ти. Мога дори да допусна, че едно или две от писмата ми са се загубили, но не е възможно това да се случи и с всичките шест. Не, те са съчинили тази лъжа, за да те измъкнат от Англия.
— Мама не би се съгласила с една такава лъжа.
— Разбира се, че ще се съгласи — възрази Нора. — Бедната ми сестра се страхува от съпруга си. Винаги се е страхувала и винаги ще се страхува. И двете го знаем, Сара, и е безпредметно да се преструваме, че не е така. Не витай в облаците, дете. Ако Уинстън й каже да те излъже, тя ще го направи. А сега, стига сме обсъждали твоите жалки родители — избърза да каже тя, тъй като Сара искаше да я прекъсне. — Искам да ти задам един въпрос.
— Какъв въпрос?
— Искаш ли да бъдеш омъжена за Нейтън?
— Няма значение какво искам.
— Да или не?
— Никога не съм си представяла, че мога да бъда омъжена за някой друг — отговори нерешително Сара. — Аз наистина не познавам чувствата си, Нора. Макар че идеята, че може да го има някоя друга жена хич не ми хареса. И представи си, аз не разбирах това, докато той не спомена пред мен думата метреса. Реагирах, разбира се, яростно срещу това предложение. Всичко е много объркано.
— Да, любовта винаги обърква.
— Не говоря за любовта — противопостави се Сара. — Просто бях възпитавана да мисля за Нейтън като за мой съпруг през всичките тези години.
Нора изсумтя неодобрително.
— Беше възпитавана да мразиш този човек. Мислеха, че ще те направят също като сестра ти Белинда, но не успяха да го сторят, нали? Ти изобщо не мразиш Нейтън.
— Не, аз никого не мразя.
— През всичките тези години ти си закриляла образа му в сърцето си, Сара, точно така, както закриляш и майка си, когато имаш възможност за това. Ти слушаше лъжите, които те сипеха по адрес на Нейтън, но после, в себе си не им вярваше.
— Те мислят, че аз го мразя — призна Сара. — Преструвах се, че се съгласявам с всичко, което роднините ми казваха за него, само и само да ме оставят на мира. Най-лош беше чичо Хенри. Сега той знае истината. Когато застанах срещу него в кръчмата и видях халката ти на дебелото му кутре, страхотно се ядосах. Хвалех се, че Нейтън ще му отмъсти и към тази лъжа добавих, че Нейтън и аз от дълго време сме в най-добри отношения.
— Може би не всичко, което си казала, е лъжа — каза Нора. Аз наистина вярвам, че Нейтън ще им отмъсти някой ден за мен, Сара. И знаеш ли защо?
— Защото той вече знае каква мила, сладка дама си ти — отговори Сара.
Нора извъртя очи към небето.
— Не, скъпа. Не вярвам все още да е разбрал това. Той ще се грижи за мен, само защото знае колко много ме обичаш. Нейтън е от типа мъже, които се грижат за тези, които са му близки.