— Но, Нора…
— Казвам ти, че той вече е започнал да те обича.
— Само си въобразяваш.
Разговорът им внезапно беше прекъснат, защото Матю влезе в каютата. Той се усмихна на Нора и й намигна.
— Трябва да си почивате вече — каза й той.
Сара целуна леля си за лека нощ и се върна в своята каюта. Ваната беше готова. Тя стоя във водата, докато тя стана студена, после облече бялата си нощница и наметна подходяща роба. Седеше на края на леглото и разресваше обърканата си коса, когато Нейтън влезе при нея.
След него вървяха двама по-млади мъже. Моряците й кимнаха, после вдигнаха ваната и я изнесоха. Сара придърпа нагоре робата си и от благоприличие се загърна, докато мъжете излязат, а след това продължи отново да се реши.
Нейтън затвори вратата и я заключи.
Той не й каза нито дума. Нямаше смисъл. Лицето му й каза всичко, което искаше да знае. Мъжът беше непоколебим в намерението си. Е, добре. Нямаше да го моли повече. Нямаше да отлага. Сара започна да трепери.
Нейтън също се беше изкъпал, установи тя. Косата му беше все още мокра, пригладена назад и падаше на тила му. Строгият му профил беше все така суров и изсечен. Не беше облякъл ризата си: Сара втренчено го гледаше, докато продължаваше да реши косата си и се чудеше какво, за Бога, да каже, само да престане да бъде толкова напрегната.
Нейтън отвърна на погледа й. После взе един стол, седна и бавно започна да събува ботушите си. След това дойде ред на чорапите. Щом събу и тях, изправи се, без да престава да я гледа, и започна да разкопчава панталоните си.
Сара затвори очи.
Нейтън се усмихна на свенливостта й, но не позволи тя да го разубеди да се откаже от намисленото. Той съблече и останалите си дрехи и ги метна на стола.
— Сара?
Тя не отвори очи, но попита:
— Да, Нейтън?
— Съблечи се.
Гласът му беше тих и нежен. Опитваше се поне малко да намали страха й. Не се съмняваше, че е изплашена до смърт, тъй като Сара забиваше четката в косата си с такава ярост, че сигурно си причиняваше адски болки. Можеше и да припадне, ако не се успокои.
Неговият глас обаче съвсем не й подейства успокоително.
— Вече сме говорили по този въпрос, Нейтън — заяви тя, като отново заби четката чак до кожата. — Казах ти, че ще остана с дрехите си — тя се опитваше да говори твърдо и решително. Усилието й обаче не се увенча с успех, защото дори тя усещаше треперенето в пресипналия си шепот. — Съгласен ли си? — попита тя.
— Добре — съгласи се той с въздишка. Лекотата, с която той се съгласи, я успокои малко.
Спря да забива четката в косата си. Все още не го поглеждаше, но се изправи и бавно прекоси стаята. После направи широка обиколка около него със сведен към пода поглед.
Остави четката си, пое дълбоко дъх и се обърна. Беше решила да се преструва, че голотата му не я притеснява. Тя беше негова съпруга, напомняше си тя, и не трябваше да се държи като някое глупаво невинно девойче.
Проблемът разбира се беше, че тя наистина е едно невинно момиче. Господи, беше ужасно нервна. Вече съм жена, а не дете, каза си тя. Няма абсолютно никаква причина да се чувствам неловко.
Тогава тя внимателно погледна съпруга си и всичките й намерения да се държи като светска жена, излетяха от главата й. Нейтън точно затваряше люка на тавана и беше наполовина обърнат към нея, но тя и така успя да види достатъчно добре тялото му, от което дъхът й секна.
Тялото му беше невероятно мъжествено и мускулесто. Изглеждаше като излят от желязо. С бронзова от слънцето кожа. Внезапно си помисли, че никъде не видя по-бяла кожа. Как са успели и интимните части от тялото му да почернеят?
Тя обаче нямаше да му задава този въпрос. Може би след двадесет или тридесет години щеше да се чувства достатъчно близка с него, за да засегне тази тема.
Може би някой ден, пак след много години, тя щеше да си припомни за тази нощ на страдания и щеше хубавичко да се посмее.
Но в този момент със сигурност не й беше до смях. Видя, че Нейтън запали свещта. На меката светлина кожата му заблестя. Беше благодарна, че стои с гръб към нея, докато се занимаваше с тази работа. Дали го правеше умишлено, за да й даде време да свикне с големината му?
Ако това беше намерението му, то за жалост не й вършеше никаква работа, помисли си тя. Можеше да се маскира и като дърво, пак щеше да е същото.
Сара леко въздъхна, като осъзна колко детински се държи. Единственото добро нещо в цялата ситуация беше, че той не можеше да подозира какъв ужас изпитва тя. Извърна главата си, за да не може той да види пламналото й лице и каза: