— Ще си лягаме ли вече?
Остана доволна от себе си. Гласът й прозвуча безгрижно, когато зададе този въпрос. Той си помисли, че тя има вид, сякаш току-що е глътнала бастун. Знаеше, че е длъжен да намери начин и да се справи със страха й, преди да легне с нея.
Как, обаче, да го постигне. Той въздъхна и се обърна, за да я вземе в обятията си. Тя изтича към леглото. Той я хвана за раменете и бавно я обърна с лице към себе си.
Невястата му — сигурен беше — не се страхуваше да срещне погледа му, мислеше той. Не, не се налагаше да повдигне брадичката й с ръка, за да привлече вниманието й. Нейтън се усмихна. Той се съмняваше, че Сара ще сведе погледа си, дори ако й кажеше, че в краката й има змия.
— Това, че съм гол ли те смущава? — попита направо той, като реши, че директната атака е най-добра.
— Защо мислиш така?
Той плъзна ръце по шията й. Усети пулса й под палеца си. Продължи нежно да я докосва.
— Харесва ти, когато те целувам, нали, Сара?
Тя май се изненада от въпроса му.
— Нали? — попита отново той, докато тя продължаваше да го гледа втренчено.
— Да — призна тя. — Наистина ми харесва, когато ме целуваш.
Той явно беше горд от признанието й.
— Но не вярвам, че изобщо ще харесам другото нещо — каза тя, убедена в простодушието си, че трябва честно да го предупреди още един път.
Той не изглеждаше засегнат от думите й. Наведе се надолу и я целуна първо по челото, после по носа. Устните му докоснаха нейните за един кратък миг.
— Аз ще го харесам — каза й той.
Сара нямаше готов отговор за това изказване, така че остана безмълвна. Тя силно стискаше устните си, когато неговите отново ги докоснаха.
Нейтън имаше чувството, че целува статуя, но това не го разколеба. Той въздъхна и бавно започна да стяга прегръдката си. Когато започна да се задушава от болка, тя разтвори устните си, за да му каже да я пусне. Това искане обаче остана неизказано, защото мислите й се объркаха, когато той се възползва от ситуацията и езикът му се стрелна в устата й и докосна нейния.
Отговорът й беше приятен. Ледът вътре в нея започна да се топи. Нейтън охлаби прегръдката си веднага, щом тя разтвори устните си за него.
Палците му лениво галеха в кръг врата й от двете страни. Съзнателно забавяше момента да я обладае и реши, че постъпва правилно, защото тя се притисна по-близо до него и обгърна врата му с ръце.
Въздишката й от удоволствие се сля с неговото ръмжене от възбуда, която трудно овладяваше. Той обаче не се отказа от нежното си настъпление. Целувката му беше дълга, страстна и невероятно опитна. Устните му се впиваха жадно в нейните отново и отново, докато езикът му поддържаше огъня вътре в нея.
Целувката им изглеждаше безкрайна. Тъй като тя нямаше представа за тези нови усещания, не му отне много време да я избави от свенливостта й и да сломи съпротивата й. Той се опитваше да овладява собственото си желание, но когато пръстите й погалиха влажната му коса, той усети как вътре в него се разгаря сладостния пламък на страстта.
Той вече не беше толкова сдържан и внимателен. Беше я усмирил и сега нетърпението да я има завладя съзнанието му. Сара високо изстена, когато той свали ръцете й от врата си. Устните му продължаваха да я целуват, но това не беше достатъчно. Тя искаше да бъде близо, много близо до топлината, която той излъчваше, не искаше да се откъсва от топлото му тяло. Той обаче сякаш не разбираше желанието й. Продължаваше да не позволява на ръцете й да го прегръщат и в същото време се отдръпваше. Тя не можеше да разбере какво иска той от нея. Не можеше и да размисли, за да се опита да разбере, защото беше много заета с целувките, а най-вече — беше направо изумена от непознатото, прекрасно усещане, което бушуваше в нея.
— Сега можеш да ме прегърнеш отново — прошепна той, като отлепи устните си.
Усмивката му беше нежна. Господи, тя беше толкова открита. Прелестното й лице не криеше нищо от него. Той можеше да види объркването и смущението й. Но виждаше и силната страст. Нейтън никога не беше срещал жена, която да откликва така открито и така всеотдайно.
Беше изумен от своите собствени чувства, когато разбра колко силно желаеше да й достави удоволствие. Невинното доверие, която тя му засвидетелстваше, пораждаше в него такива сили и чувства, че можеше да завладее света.
Но първо трябваше да завладее нея.
— Не се страхувай — шепнеше той с дълбок, дрезгав глас.
Той помилва лицето й с обърната длан и се усмихна отново на начина, по който тя импулсивно наклони лицето си, за да получи повече от милувката му.
— Опитвам се да не се страхувам — прошепна. — Вече започвам по-малко да се безпокоя, защото виждам как се грижиш за моите чувства.