— И кога стигна до това заключение?
Тя се учуди на внезапния блясък, който се беше появил в очите му. Като че ли той се забавляваше.
— Когато ти се съгласи да остана с дрехите си.
Нейтън дълбоко въздъхна. Реши, че сега не му е времето да й съобщава факта, че току-що е свалил робата и нощницата й. Той смяташе, че тя сама ще го открие много скоро.
— Аз не съм много търпелив мъж, Сара, особено когато искам нещо много силно, както те искам теб.
Той обгърна кръста й и я привлече към себе си. Телата им се допряха. Очите й станаха огромни, но преди да може да събере мислите си, за да обсъди в себе си дали това й харесва или не, устните му отново се впиха в нейните.
Този мъж със сигурност знаеше как да целува. Този път не се наложи да проявява настойчивост, за да разтвори устните й, защото сега тя беше станала настойчива. Езикът й търсеше неговия. Отговорът му беше дрезгаво изсумтяване. Тя си помисли, че този звук може би означава, че му харесва да бъде толкова безсрамна и затова стана още по-смела и настойчива.
Беше дивна, безумна целувка. Той искаше да разпали страстта им. Когато тя започна сладостно да простенва, той разбра, че е постигнал своята цел. Тялото й вече беше готово да го приеме. О, Господи, от звуците, които тя издаваше, жаждата му да я обладае ставаше непоносима.
Ръцете й се бяха вкопчили в раменете му. Гърдите й се притискаха в неговите. Той я повдигна и я притисна към слабините си, после сподави задъхания й стон от интимната им близост с нова целувка — гореща и продължителна.
Сара вече не можеше да мисли за нищо. Усещането, предизвикано от целувката му, беше толкова непознато, толкова прекрасно, толкова завладяващо. Тя дори забрави за своята свенливост. Вече знаеше, че той е съблякъл дрехите й, но и без това тя само искаше да го подразни, когато му припомни, че й беше обещал да остане с тях. Беше наистина една малка измама от нейна страна, но в онзи момент тя считаше причината за много разумна.
Толкова й се искаше той да не бърза, да й даде време да свикне с тялото му, да се радва на топлината му, на допира му.
Сара нямаше представа как са се озовали до леглото, но бяха вече там. Нейтън внезапно дръпна покривката. Устните му се откъснаха от нейните, когато я повдигна и нежно я постави да легне. Не й остави време да направи опит, за да покрие голотата си, а я последва. И я покри цялата със топлото си тяло.
Но изглежда той беше избързал и това й дойде твърде много. Сара изведнъж се почувства като хваната в капан, напълно в негова власт. Тя не искаше да бъде уплашена, не искаше да го разочарова.
Омаята от страстта за миг се разпръсна. Тя не искаше да прави онова нещо. Но също така не искаше той да прекъсва целувките си. О, Боже, тя беше изплашена.
Той вероятно щеше да се обиди, ако тя започнеше сега да вика и затова стискаше устни и с усилие се опитваше да сдържи вика си дълбоко в гърлото.
Неговото коляно се опитваше да разтвори краката й. Тя не можеше да разреши тази интимност и започна да се боричка с него и да го пляска по раменете. Той веднага спря, облегна се на лакът, за да не й тежи толкова, наведе се и започна лекичко да хапе шията й. Това й хареса. Дъхът му беше топъл, свеж, близо до ухото й. Тя потръпна. С дрезгав шепот той й каза колко много я харесва, колко много я желае и дори й призна, че мисли, че тя е много красива. Когато привърши с хвалебствията по неин адрес, той беше сигурен, че я е убедил да го приеме напълно.
Но беше сбъркал. В мига, когато той отново опита да разтвори бедрата й, тя пак се скова. Той скръцна със зъби от безсилие.
Усещането на меката й кожа направо го подлудяваше, той обезумявайте от необходимостта да бъде в нея, но тя все още не беше готова. Челото му се покри със ситни капчици пот от нечовешкото усилие да сдържа възбудата си. Всеки път, когато ръцете му докосваха гърдите й, тя се извиваше като лък към него.
Усещаше се безсилен да преодолее пасивната й съпротива, а желанието му да я вземе вече болезнено напираше в него.
Беше на косъм от това, напълно да престане да се контролира. Господи, той не искаше да й причини страдание. Отчаяно чувстваше необходимостта да я обладае, но преди това тя трябваше да бъде подготвена за това, да бъде топла и устремена към него. Едва тогава можеше да бъде негова.
Но тя със сигурност беше далече от такава готовност. Удряше рамената му и се опитваше да го отхвърли от себе си.
Той реши да се подчини на желанието й, но само за минута-две. Нейтън се превъртя и легна до нея, като помисли да остави малко разстояние между тях, преди напълно да е загубил здравия си разум и да я насили.