Той мислеше, че само няколко минути ще са достатъчни, за да се овладее. Когато сърцето му престанеше да блъска като чук в гърдите и слепоочията му, когато ужасната разпъваща болка в слабините му малко утихнеше, той щеше отново да опита.
Дяволски трудна работа е това да ухажваш девствена девойка, мислеше си той, и тъй като никога не беше ухажвал или пък правил любов с девственица, чувстваше себе си непохватен и неспособен да го направи.
Може би някога, когато съвсем остарееше, щеше да погледне назад и да си спомни тази нощ на сладки мъки и тогава добре щеше да се посмее. Нов момента съвсем не му беше до смях. Искаше му се да сграбчи невястата си, добре да я разтърси, за да събуди в нея някакво чувство, но едновременно с това не искаше да я стресне, не искаше тя да се страхува от него.
Беше немислимо да направи и двете и той поклати глава.
Сара цялата трепереше. Веднага щом той се отдръпна от нея, престана да се усеща като хваната в капан. И сега тя искаше той отново да я целува.
Но изразът върху лицето на Нейтън я разтревожи. Имаше вид, сякаш искаше да крещи срещу нея. Тя си пое дълбоко дъх, после се обърна и го погледна.
— Нейтън?
Той не й отговори. Очите му бяха затворени, а зъбите му здраво стиснати.
— Каза ми, че си бил нетърпелив мъж.
— Понякога.
— Ти си недоволен от мен, нали?
— Не.
Тя не му повярва.
— Не се мръщи — прошепна тя.
Сара протегна ръка и докосна гърдите му. Нейтън едва не подскочи, сякаш пръстите й го бяха опарили — толкова силна беше реакцията от докосването й.
— Не искаш ли да правиш онова повече? — попита тя. — Престана ли да ме желаеш?
Престанал бил! Той искаше да я сграбчи и да й покаже колко много я желае. Не го направи, разбира сега защото беше сигурен, че това ще я ужаси отново.
— Сара, просто ми дай една минута — сряза я той. — Страхувам се…
Той не довърши обяснението си, не й каза, че се страхува от себе си, че ако сега я докосне, ще й причини болка. Това признание само щеше да увеличи страха й. Той замълча.
— Не трябва да се страхуваш — прошепна тя.
Той не можеше да повярва на ушите си. Отвори очи, за да я погледне. Възможно ли беше тя да си мисли… Но нежността в очите й беше толкова истинска. Господи, тя наистина вярваше, че той се страхува.
— За Бога, Сара, не се страхувам.
Пръстите й бавно се спуснаха надолу по гърдите му. Той хвана ръката й точно, когато тя стигна до кръста му.
— Спри това! — заповяда той.
— Имал си само опитни жени в леглото, нали, Нейтън?
Отговори й с тихо изръмжаване. Тя се усмихна.
— Нейтън, ти обичаш да ме целуваш, нали?
Същия въпрос й беше задал той, и то само преди четвърт час, когато се опитваше да премахне страха й. Ако така ужасно не го болеше, щеше да се разсмее. Тази жена се държеше така, сякаш до нея в леглото лежеше девствен мъж.
Нейтън възнамеряваше да насочи мислите й в правия път, когато тя се присламчи по-близо до него. Внезапно той разбра, че Сара сега вече не се страхува от него.
— Нали? — настоя тя.
— Да, Сара. Обичам да те целувам.
— Тогава ме целуни отново, моля те.
— Сара, да те целувам не е единственото нещо, което желая. Искам да те докосвам. Навсякъде.
Той очакваше тя отново да се стегне. Господи, дай ми необходимото търпение, молеше той. Нервите му бяха така опънати, че всеки момент щяха да се скъсат, а единственото, за което можеше да мисли, беше желанието му да я има. Той затвори очи и изръмжа.
После усети, че тя хваща ръката му, и когато отвори очите си, видя да я поставя върху налятата си гръд.
Той не смееше да помръдне. Тя също. Само се гледаха. Нейтън чакаше да види какво още щеше да направи тя. Тя чакаше той да продължи със своята част от задължението.
Скоро Сара изгуби търпение. Той нежно галеше гърдите й. Усещането предизвикваше тръпки по цялото й тяло, но едновременно с това възбуди дързостта й. Тя потърка пръстите на краката си в краката му и бавно се наведе, за да го целуне.
— Хич не харесвам, когато се чувствам хваната в капан — прошепна тя, — но сега нямам това чувство, Нейтън. Не се отказвай още от мен, съпруже. Тези преживявания ми се случват за първи път. Наистина.
Той нежно я погали по лицето.
— Нямам намерение да се отказвам — прошепна той. В гласа му прозвуча насмешка. — Настина.
Сара въздъхна и го целуна точно по начина, по който тя искаше. Когато езичето й се стрелна между устните му и се срещна с неговия език, задръжките на Нейтън отидоха по дяволите. Той отново пое инициативата в свои ръце и се отдаде на целувката й с дива наслада.
Нейтън нежно, но настойчиво я обърна, докато тя отново легна по гръб. Тя не пусна ръцете си, опитвайки се да го повлече със себе си. Той не се подчини на желанието й, а се наведе надолу и целуна благоуханната долчинка между гърдите й. Езикът му докосна първо едното връхче, после и другото, докато те и двете се възбудиха. Допирът на езика му сякаш я влуди. Когато не можеше да понася сладкото мъчение, тя сграбчи косата му и започна да го дърпа.