Когато той пое зърната й в устните си, Сара помисли, че е ударена от ярка мълния. Тя изви тялото си нагоре към него, искайки още и още. Стомахът й се сви на топъл възел и тя изстена:
— Нейтън, моля те — нямаше представа за какво го моли, само съзнаваше, че тази невероятна топлина, която пълзеше и изгаряше тялото й, я довежда до състояние, което беше зад пределите на нейния разсъдък. —
Той се зае с другата й гърда, а ръката му се плъзна надолу, между бедрата й. Тя не се стегна, само дрезгаво изстена.
Нейтън се опря на лакът, за да наблюдава лицето й. Тя се опита да го скрие, като завря носа си в свивката на рамото му, но той се пресегна и я хвана за косата.
— Харесва ми как откликваш — прошепна той. — Ти харесваш ли как те докосвам?
Той вече знаеше отговора. Можеше да усети, че е готова. Колко гореща беше! Пръстите му галеха нежната й женственост, докато усети възбудата и желанието й. Погали я по-настойчиво.
В същия миг ръцете й се свиха в юмруци и тя започна да го удря по раменете. После се дръпна, без да спира да го удря.
— Нейтън — стенеше тя. — Не прави това. Боли. Ох, Боже, не спирай.
Тя продължаваше несвързано да стене, извивайки тялото си, за да чувства ръцете му. Той целият трепереше от желанието да я обладае и да заглуши слабия й протест с целувка. Покри я с тялото си. Тя не стисна колената си, а направи едно движение, с което обхвана твърдата му мъжественост между бедрата си.
Той омота косата й около ръката си, за да може да я държи здраво, докато я целува. Но тя така се движеше под него, че го подлудяваше. Не можеше повече да бъде търпелив. Тя не му позволяваше. Ноктите й драскаха гърба му. Това му харесваше. Тя също стенеше. А това му харесваше още повече. Нейтън се опита бавно да влезе в нея, но спря, когато усети слабата й съпротива. Повдигна глава, за да я погледне в очите.
— Обгърни ме с краката си — заповяда й той, а гласът му бе дрезгав и категоричен.
Когато тя изпълни нареждането му, той тихо изстена, но все още не смееше да продължи.
— Погледни ме, Сара.
Тя широко отвори очи и го погледна.
— Ти ще бъдеш моя. Сега и завинаги.
Очите й бяха замъглени от страст. Тя обхвана лицето му с ръце.
— Аз винаги съм била само твоя, Нейтън. Винаги.
Устните му се впиха в нейните. После той проникна дълбоко в нея с настойчив, рязък тласък, защото мислеше, че така болката, която тя щеше да изпита, ще бъде възможно най-кратка и поносима.
— Тихо, скъпа — прошепна той, когато тя извика. Той вече беше в нея, плътно притиснат от нейната гореща женственост. — Господи, колко е хубаво — изстена той.
— Не, не е хубаво — извика тя.
Опита се да направи нещо, само и само да намали пулсиращата болка, но той здраво притискаше бедрата й и не й позволяваше да помръдне.
— След мъничко ще стане по-добре — каза й той. Дишането му беше задъхано. Сякаш не му стигаше въздух. Беше отпуснал главата си, върху рамото й, лекичко я хапеше със зъби, после я погалваше с език. Милувката му пораждаше сладостно мъчение, което я караше да забрави за болката,
— Не ме блъскай така, Сара — заповяда той. Гласът му беше дрезгав, напрегнат. — Няма да спра сега. Не мога!
Езикът му докосваше ухото й. Тя спря да се бори и въздъхна от удоволствие.
— Болката няма да е за дълго. Обещавам.
Тя се подчини повече на нежността, която се долавяше в гласа му, колкото на обещанието, което току-що беше изрекъл. Надяваше се, че той казва истината, но все още я болеше. Тази разкъсваща болка беше настойчива, но след минута наистина започна да намалява. Но когато той отново започна да се движи вътре, болката отново я прободе.
— Ако не се движиш, не е така ужасно — прошепна тя.
Той дрезгаво изстена.
— Нали няма да се помръдваш, Нейтън? — започна да се моли тя.
— Добре — отговори той, защото по гласа й усети колко е разтревожена. Това беше лъжа, разбира се, но тя беше толкова невинна, че едва ли щеше да разбере каква огромна необходимост изпитваше той да се движи вътре в нея. — Няма да помръдна.
Ръцете й започнаха да галят косата и врата му. Възбудата му така нарастваше, че той повече не можеше да се контролира, а болката, която го разкъсваше, докато с усилия се въздържаше, крещеше да бъде успокоена. А тя продължаваше да го гали.
— Нейтън, целуни ме.
— Боли ли те още?
— Почти не.