Смарагдова корабна компания беше основана точно една седмица след взимането на това важно решение. Наеха кантора близко до пристанището. Беше мебелирана с две бюра, четири стола и един шкаф за папките, които предишният наемател не си бе направил труда да изхвърли сам на боклука. Откакто парите бяха на почит, да се обзаведат с нови мебели беше последното в списъка на покупките. На първо място стоеше построяването на нови кораби за техния флот.
И двамата мъже имаха познания в областта на морското дело и търговията. Те бяха благодарни на Оксфордския университет, въпреки че като студенти имаха малко общи интереси. Колин никога и никъде не отиваше, без, да бъде придружен от тълпа приятели. За разлика от него Нейтън винаги и навсякъде беше сам. Едва когато двамата мъже станаха участници в една и съща опасна игра и изпълняваха тайни правителствени поръчения, между тях се създаде приятелска връзка. Измина доста време, година и повече, преди Нейтън да започне да се доверява на Колин. Рискували бяха живота си един за друг и за любимото отечество, докато техните шефове, бяха готови по всяко време да ги предадат. Той винаги очакваше най-лошото от хората и затова рядко изпитваше разочарование. Нейтън беше безочлив по характер и борец по природа. Доставяше му удоволствие да предизвика някоя сериозна кавга, а после да остави Колин да оправя бъркотията.
По-големият брат на Колин, Кейн, беше граф на Кейнууд. Беше се оженил за по-малката сестра на Нейтън — Джейд — само преди една година и това от само себе си бе заздравило връзката между двамата приятели. Чрез този брак Колин и Нейтън бяха станали братя.
Тъй като Нейтън беше маркиз, а Колин — брат на един влиятелен граф, и двамата бяха канени на всички светски събития. Колин се движеше с лекота сред елита на обществото и използваше всяка възможност да съчетае удоволствието с привличането на клиенти. Нейтън никога не ходеше на тези събирания, което може би беше и — както Колин предполагаше — вероятната причина той да бъде канен. Защото Нейтън не се ползваше в обществото с репутацията на приятен мъж. Той изобщо не се притесняваше от мнението им. Предпочиташе уюта на непретенциозните кръчми по крайбрежието пред сковаващия разкош на официалните салони.
Двамата мъже се различаваха много и по своята външност. Колин беше — по думите на Нейтън, когато изпадаше в самокритично настроение — по-красивият. Колин бе привлекателен мъж с пъстри очи и строг аристократичен профил. Оставяше тъмнокестенявата си коса дълга, колкото на приятеля си — отвратителен навик, останал от пиратските им дни, но това прегрешение към модата не нарушаваше съвършенството на лицето му. Колин беше висок почти колкото Нейтън, но много по-слаб, и беше арогантен като Брюмел, когато случаят изискваше от него да се държи така. Дамите от обществото считаха Колин за невероятен красавец. Той едва забележимо накуцваше — последица от едно премеждие, но това само засилваше неговата привлекателност.
Когато ставаше дума за външност, Нейтън не беше така благословен от Бога. Той повече приличаше на древен военен диктатор, отколкото на съвременен Адонис. Никога не си правеше труда да връзва с кожена каишка кестенявата си коса на опашка отзад на врата, както обикновено правеше Колин, а я оставяше да пада свободно по раменете му. Нейтън беше исполин, с могъщи рамене и мускулести бедра. Яркозелените му очи сигурно биха привличали неотразимо дамите, ако те не се плашеха от мрачното му, навъсено лице.
За страничен човек двамата приятели бяха пълна противоположност. Колин се ползваше с репутацията на светец, докато Нейтън считаха за грешник. В действителност двамата имаха еднакви наклонности. И двамата не изваждаха чувствата си на показ. Нейтън използваше уединението и враждебното настроение за свои оръжия срещу посегателствата на светския живот. Колин пък използваше за същата цел привидно лекомисленото си държане.
На практика усмивката на Колин вършеше същата работа, както намръщеното лице на Нейтън. Предателствата в миналото, с които се бяха сблъскали, бяха добър урок за двамата мъже. Никой от тях не вярваше в приказки за любов и преданост или пък на измислиците за героите, които заживяват щастливо во веки веков. Само суетните или глупавите вярваха в такива басни.