Когато Нейтън влезе в кантората, той беше по-намръщен от всякога. Там завари Колин, излегнат в креслото, с вдигнати върху перваза на прозореца крака.
— Джимбо е оседлал два коня, Колин — каза Нейтън на приятеля си от морските пътешествия. — Имате ли нещо да ми поръчате?
— Ти знаеш защо е оседлал двата коня, Нейтън. Двамата с теб ще яздим през парка и ще се опитаме да зърнем лейди Сара. Този следобед там ще гъмжи от народ. Никой няма да ни забележки, ако използваме дърветата за прикритие.
Нейтън се обърна към прозореца и погледна навън, преди да отсече:
— Не!
— Джимбо ще пази кантората в наше отсъствие.
— Колин, изобщо не се налага да я видя преди настъпването на нощта.
— По дяволите, първо трябва добре да я разгледаш.
— Защо? — попита Нейтън и в гласа му прозвуча неподправено смущение.
Колин поклати глава.
— За да се подготвиш.
Нейтън се обърна.
— Няма нужда да се подготвям — каза той. — Всичко вече е готово. Знам кой е прозорецът на стаята й. Дървото, което расте до прозореца, ще издържи тежестта ми. Проверил съм всичко, за да съм сигурен. На прозореца няма резе или райбер, така че няма за какво да се тревожим. А корабът е готов да вдигне котва.
— Излиза, че ти си помислил за всичко, нали?
Нейтън кимна с глава.
— Разбира се.
— О! — усмихна се Колин. — И какво ще стане, ако тя не може да се прехвърли през прозореца? За подобна възможност помислил ли си?
Въпросът му въздейства върху Нейтън точно така, както Колин искаше. В първия момент той се стресна, но после поклати глава:
— Прозорецът е широк, Колин.
— Тя може да е по-широка.
Дори Нейтън да беше потресен от подобна перспектива, той с нищо не го показа.
— Тогава ще я изтъркалям по стълбите — каза лениво той.
Колин се разсмя, като си представи тази картина.
— Не си ли любопитен да видиш каква е станала?
— Не.
— Добре. Но аз съм любопитен — призна си накрая Колин. — Тъй като няма да ви придружавам на сватбеното ви пътешествие, съвсем обяснимо е, че искам да задоволя любопитството си преди да отплавате.
— Ще бъде само едно пътуване, а не сватбено пътешествие — възрази Нейтън. — И престани с опитите си да ме изкушаваш, Колин. Тя е една Уинчестър, за Бога, и единствената причина да заминем от Англия е, защото трябва да я измъкнем от роднините й.
— Не знам как ще се справиш — замислено каза Колин. Усмивката бе изчезнала от лицето му и на нейно място се бе появила загриженост. — Господи, Нейтън, ще трябва да легнеш с нея, човече, за да имаш наследник, ако искаш да получиш и земята й.
Преди Нейтън да може да каже нещо, Колин продължи:
— Не трябва да отиваш докрай. Компанията ще просъществува с или без ценните книжа от брачния договор. Освен това, след като крал Джордж официално се отказа от престола и почти е сигурно, че ще ни управлява принцът регент, той може да анулира договора. Уинчестър са предприели цяло настъпление, за да му въздействат. Можеш да зарежеш всичко това.
— Не! — тонът беше категоричен. — Моят подпис стои върху този договор. А един Сент Джеймс никога не нарушава дадена дума.
Колин изсумтя.
— Не говориш сериозно — отговори той. — Мъжете от рода Сент Джеймс са известни с това, че когато нямат настроение, не държат на думата си.
Нейтън трябваше да се съгласи с тази забележка.
— Прав си — каза той. — Но, Колин, аз нямам намерение да зарежа тази работа, така както и ти няма да вземеш парите, които твоят брат ти предлага. Това е въпрос на чест! По дяволите, говорили сме и друг път за това. Вече съм решил.
Той се облегна на рамката на прозореца и дълбоко въздъхна.
— Ти няма да ме оставиш на мира, докато не се съглася и отида да я видя, нали?
— Не — отговори Колин. — Освен това ти ще искаш да преброиш и чичовците от рода Уинчестър, за да си наясно с колко от тях трябва да се справиш тази вечер.
Това беше незначителен аргумент и двамата го знаеха.
— Никой не може да ми попречи, Колин. — Изявлението беше направено с тих, сдържан глас.
Колин се усмихна.
— Твоите необикновени дарби са ми добре известни, приятелю. Просто се надявам Бог да попречи на кървавата баня тази вечер.
— Защо?
— Не ми е приятно да изпускам такива забавления.
— Тогава ела с мен.
— Не мога — отговори Колин. — Една любезност неизменно води до втора, нали си спомняш? Трябваше да обещая на херцогинята, че ще присъствам на рецитала на дъщеря й. Но Бог ми дойде на помощ, тъй като тя можа да намери начин и да покани лейди Сара на тържеството й този следобед.