— Тя няма да отиде — пророкува Нейтън. — Побърканият й баща не я пуска на никакви тържества.
— Сара ще бъде там — предсказа на свой ред Колин. — Графът на Уинчестър не би се осмелил да откаже на херцогинята. Тя отправи лична молба към него да позволи на лейди Сара да присъства на празненството.
— И каква причина изтъква?
— Нямам никаква представа — отговори Колин. — Времето лети, Нейтън.
— По дяволите! — промърмори Нейтън и се отдръпна от прозореца. — Да се хващаме тогава на работа.
Колин побърза да се възползва от победата си. Той прекрачи прага на вратата, преди приятелят му да е променил намерението си.
Докато вървяха през многолюдния град, той попита Нейтън:
— А ти как ще познаеш коя е Сара?
— Сигурен съм, че си уредил и това — забеляза сухо спътникът му.
— Вярно — съгласи се Колин с дрезгав, весел смях. — Сестра ми Ребека обеща да стои близо до Сара през делия следобед. Организирал съм всичко, така че не се притеснявай.
Той изчака малко, за да даде време на Нейтън да попита как е успял да уреди всичко тава, но след като той продължи мълчаливо да крачи до него, забеляза:
— Ако Ребека не изпълни обещанието си, уговорил съм се с другите си три сестри да се включат на смени в играта. Знаеш ли, стари друже, би могъл да изразиш поне малко ентусиазъм.
— Тази разходка е пълна загуба на време.
Колин не беше съгласен с него, но не му възрази гласно.
Никой от двамата не проговори отново, докато не изкачиха възвишението, от което започваше паркът, стиснали здраво юздите на конете си. Прикритието на дърветата ги закриляше, а в същото време те виждаха добре гостите, които се разхождаха в градината на имението на херцогинята.
— Дявол да го вземе, Колин, чувствам се като ученик.
Неговият приятел се разсмя. После забеляза музикантите от оркестъра, които се настаняваха на долната тераса.
— Графинята е наела цял оркестър.
— Още десет минути, Колин, и си тръгвам.
— Съгласен съм — за негово успокоение отговори Колин. Той се обърна и изгледа приятеля си. Нейтън се бе намръщил. — Знаеш, че тя може да пожелае да тръгне с нас доброволно, Нейтън, ако ти…
— Предлагаш ми да изпратя още едно писмо? — попита Нейтън и свъси вежди при мисълта за тази абсурдна възможност. — Спомняш си какво се случи последния път, когато послушах съвета ти, нали?
— Разбира се, че си спомням — отговори Колин. — Но нещата може и да са се променили. Може да е станало някакво недоразумение… Баща й може…
— Недоразумение? — гласът на Нейтън прозвуча скептично. — Изпратих бележката в четвъртък и бях дяволски точен, Колин.
— Вярно — каза Колин, — и им заяви, че ще си вземеш невястата следващия понеделник.
— Мислиш, че трябваше да й дам повече време, за да опакова вещите си?
Колин се ухили.
— Да, разбира се. В защита на моето джентълменско поведение трябва да отбележа, че никога не съм си въобразявал, че тя ще избяга. Тя също бърза, нали?
— Да — отговори Нейтън и леко се усмихна.
— Можеше да тръгнеш след нея.
— Защо? Моите хора я последваха. Знам къде беше тя. Просто реших да я оставя още малко сама.
— Отлагане на екзекуцията, така ли?
Тогава Нейтън се разсмя.
— Тя е само една жена, Колин. Но, ако трябва да си призная, наистина беше едно отлагане.
— Но и нещо повече, нали? Ти знаеше, че тя ще бъде застрашена от мига, щом предявиш претенциите си към нея. Ти не искаш да признаеш, Нейтън, но по свой начин ти предпазваш Сара, като я оставяш сама. Прав съм, нали?
— Току-що каза, че няма да го призная — заяви той. — Защо си правиш труда да питаш?
— Бог да е на помощ и на двамата. По всичко личи, че следващата година ще бъде истински ад. И двамата ще попаднете в един свят, който ще се опитва да ви унищожи.
Нейтън сви рамене.
— Аз ще я покровителствам.
— Не се съмнявам.
Нейтън поклати глава.
— Глупачката всъщност си купи билет за един от нашите кораби, за да избяга от мен. Това съвсем не е ласкателно за мен. Ирония на съдбата, не би ли казал?
— Не съвсем — отговори Колин — Тя може би не е знаела, че ти си собственик на кораба. Ти особено държеше да не се дава гласност, че си съдружник в компанията, помниш ли?
— В противен случай нямаше да имаме никакви клиенти. Знаеш дяволски добре, че мъжете от рода Сент Джеймс не се приемат радушно от обществото, защото все още са грубовати и си служат добре с юмруците.
Усмивката му разкри пред Колин, че той намира това за похвално.
— Вижда ми се чудно — каза Колин и върна разговора на темата. — Твоите хора следват по петите лейди Сара, отварят си очите на четири за нея, а ти никога не си си направил труда да ги попиташ как изглежда тя.