— Моят опит показва, че не е нужно да си търсиш съпруг. Той сам те намира — отговори сериозно Прюдънс.
— Кой кого намира сам?
Двете сестри се обърнаха изненадано към вратата. Аромат на екзотичен парфюм възвести появата на най-голямата сестра Констанс.
— Съпругът — отговори Прюдънс.
— Аха! — Констанс кимна. — Колко вярно. Съпрузите винаги се появяват, когато най-малко ги очакваш. — Тя целуна сестрите си и попита: — Ти още не си намерила такъв, нали, Час?
— От вчера не — уведоми я през смях сестра й. — Но, както казах, държа си очите отворени. Най-малкото не за самата мен.
— О, да не би да имаме нов клиент? — попита Прюдънс, сетила се, че. Частити беше отишла на уговорена среща.
Най-малката сестра се намръщи замислено.
— Много исках да му кажа да върви по дяволите и да си потърси друга агенция — оплака се тя. — Направо е ужасен.
Констанс напълни отново чашата й с шери.
— И дума не може да става да го отпратиш, Час — заговори вразумително тя. — Не е нужно да харесваме хората, с които работим.
— Знам, знам. — Частити пое чашата и седна на дивана.
— Как се казваше? Доктор… — Прюдънс също се отпусна на дивана.
— Фарел. Дъглас Фарел. — Частити отпи глътка шери. — Иска жена му да е богата. Това било най-важното. За него е, така да се каже, предварителното условие. — В гласа й звънна отвращение.
— Е, поне е честен — засмя се Констанс.
— Да, така е. Жена му трябва да е не само богата, но и с достатъчно добра обществена позиция, за да му доставя заможни пациенти.
— Къде практикува?
— На Харли стрийт. Тъй като едва сега започва, има нужда от сводница.
Сестрите й направиха гримаси.
— Трябва ли да използваш такива формулировки, Час? — попита Прюдънс.
— Изразих се по същия начин и пред него и той ми отговори, че съм коректна. Обичал да назовава нещата с истинските им имена.
— Разбирам, че ти е бил абсолютно несимпатичен — установи Констанс.
— Правилно. — Частити въздъхна. — Той е студен и пресметлив. Надява се да спечели богати пациенти, но говори за тях с едва скривано презрение и ги нарича хипохондрици и симуланти. Неволно започнах да се питам как ще се държи като лекуващ лекар.
Сестрите я гледаха безмълвно. Толкова решителност в поведението срещу някого не беше присъща на Частити, най-деликатната и най-снизходителната от трите сестри.
— Никога не си се отнасяла така зле с някой клиент — промълви Констанс. Частити вдигна рамене.
— Той ме настрои против себе си с ужасните си изисквания. — По причина, която сама не разбираше, тя бе премълчала пред сестрите си, че вече беше видяла доктор Фарел в магазинчето на мис Бейдли. И по същата незнайна причина тя не посмя да си признае, че враждебността й спрямо този човек произтичаше от разочарованието. Струваше й се противно на всякаква логика да очаква нещо определено от някого, след като го е наблюдавала скрита зад завесата.
— Нали не си му казала, че не го приемаме като клиент? — В гласа на Прюдънс прозвуча загриженост. Понякога Частити беше в състояние да забрави финансовите приоритети на работата им. Само че досега това означаваше бурни атаки от нейна страна, увещания сестрите й да приемат клиенти, които бяха събудили съчувствието й — все едно дали можеха да си платят за посредничеството.
— Никога не бих казала такова нещо, без да се посъветвам с вас — отвърна Частити. — Но бих го направила с удоволствие. Не мога да си представя, че ще осъдя някоя жена на толкова студена и безчувствена връзка.
— Не всяка жена гледа на нещата по този начин — отговори вразумително Прюдънс. — Успешните лекари с кабинет на Харли стрийт са желани кандидати за женитба.
— Може би си права, но според мен не е редно да се възползваме от жена, която отчаяно си търси съпруг, и буквално да я продадем на един безчувствен тип. Защото това е, което ще се случи, нали?
— О, трите интригантки пак замислят нещо! — Приятният глас на сър Гидиън Малвърн прекъсна оживения разговор. Той влезе в дневната на жена си с обичайния си костюм. Още не се беше преоблякъл за вечеря. — Добър вечер, Констанс, Частити. — Наведе се над Прюдънс, която не бе помръднала от дивана, и я целуна. — Как си, скъпа съпруго? Надявам се, че вече си в по-добро настроение.
— Би могъл да отправиш този въпрос към себе си — отвърна остро Прюдънс.
— О, зададох си го вече — отвърна той в най-добро разположение на духа. — И отговорът е категорично положителен.
Прюдънс разбра, че беше обезоръжена. Мъжът й имаше свой начин да го прави, и то много успешен.
— Няма ли да се преоблечеш? — попита тя и на устните й заигра усмивка. — Първите гости ще пристигнат в осем и петнайсет.