— Мъжете могат да правят, каквото си искат — отвърна Прюдънс. — Дамите ще се пързалят по леда. Обещах на Сара.
Гидиън я изгледа разтревожено.
— Сигурна ли си, че ледът е достатъчно здрав?
— Скъпи Гидиън, водата в езерцето за добитъка е дълбока само една стъпка — отговори Прюдънс с нежна усмивка. — Нали не смяташ, че ще пусна Сара в голямото езеро?
— Откъде да знам, че имате и езерце за добитъка? Селският живот ми е напълно чужд. Виждал съм само голямото езеро.
Частити изяде филийката си, благодарна, че в момента никой не й обръщаше внимание.
— Лаура, ще дойдете ли да се пързаляте с нас? Или имате други планове? — попита Констанс.
Лаура се изчерви леко.
— Знаете ли, лорд Беринджър предложи да се разходим към къщата му, ако времето е добро. Разказа ми, че някога донесъл от Италия истински съкровища на изкуството, и аз много искам да ги видя.
— О, това е чудесно — зарадва се Констанс. — А майка ви?
— Контесата ще дойде с нас във файтона и ще ни гледа, докато ловуваме — съобщи лорд Дънкан. — Казах й още вчера, че ако времето позволява, ще излезем, и тя се съгласи, че всички имаме нужда от чист въздух. Дженкинс ще ни донесе обяда в павилиона край езерото.
— Много добър план — кимна Макс и стана. На минаване се наведе и целуна жена си по косата. — Ще се видим следобед.
Констанс се протегна и помилва китката му.
— Да. За чая.
Частити също стана.
— Още не съм облечена. Ще се приготвя бързо. — И се запъти към вратата с увереността, че сестрите й ще я последват.
Щом се прибра в стаята си, тя седна пред огледалото, опря главата си на ръцете и се опита да премисли станалото. Всичко бе станало толкова бързо, сякаш животът й бе понесен от торнадо, което бе разбъркало всичко, а после бе изчезнало и бе оставило след себе си само хаос. Очите й в огледалото изглеждаха странно празни и безизразни, сякаш не отразяваха нито мисли, нито светлина. Тя не се помръдна и когато след очакваното почукване влязоха сестрите й.
Прюдънс затвори вратата. Констанс отиде до тоалетката и сложи ръце върху раменете на малката си сестра.
— Какво стана, Час?
Частити пое дълбоко въздух и им разказа всичко. Гласът й трепереше все по-силно и накрая пресекна.
— О, божичко! — уплаши се Прюдънс. — Как не помислих, че не бива да употребявам този глупав акцент! С Гидиън често си говорим по този начин… след процеса, когато го използвах за първи път. Много съжалявам, Час. — Тя погледна загрижено лицето на Частити в огледалото. — Много съжалявам — повтори безпомощно.
— Ти не си виновна, Прю — отговори Частити. — Аз знаех, че ще свърши, но не така…
— Защото го обичаш — установи Констанс.
— Да — призна беззвучно Частити. — И сега знам, че и той ме обича… че ме е обичал. Ако беше възприел връзката ни само като бегла афера, нямаше да покаже толкова болка, толкова обида и разочарование. Щеше да се разгневи, че сме го измамили, това да. Щеше да се почувства неловко, че ми е разкрил толкова много от себе си. Но той реагира много по-силно… много по-силно. — Тя опря лакти на масичката и скри лице в ръцете си. — Как можах да разваля всичко?
— Нищо не си развалила — възрази решително Констанс. — Просто обстоятелствата бяха такива.
— Права си — кимна Прю. — Сега трябва да решим какво ще правим, за да премахнем недоразуменията.
— Нищо не можем да направим — изхълца Частити. — Нищичко.
17
Дъглас сипа кофичка въглища в жалкия огън и се загледа мрачно в пламъците. Навън виеше леден вятър и чакалнята в Сент Мери Абътс беше много студена. От сутринта беше прегледал поне два случая на измръзване — много от пациентите му идваха с боси крака, увити в стари вестници или дрипи. В кабинета също беше студено и той не позволяваше на майките да събличат децата си. Спешно му бяха нужни нови, по-добри помещения, но дори да намереше нещо подходящо наблизо, нямаше да има пари за наема.
Пак се върнах на изходната точка, помисли си гневно той. Всъщност положението беше още по-лошо. Беше пристигнал в Лондон с ясен план за бъдещето. Богата съпруга, добре вървяща луксозна практика и бързо развиваща се клиника в беден квартал. Сега обаче първите две точки от този хубав план го изпълваха с непреодолимо отвращение.
Последната точка беше най-важната и той се стремеше да я изпълни с характерната си страст и пламенност. Макар че нямаше представа как ще постигне целта си. Беше очаквал много от брака по сметка, брак, почиващ върху принципите на разума и съответстващ на потребностите на двамата партньори. Вярваше, че ще намери щастието си именно в такъв брак.