Лаура го следваше по петите.
— Параванът е най-хубавата ми идея — отбеляза доволно тя. — Вълшебен и успокояващ.
Дъглас се взря стреснато в трите позлатени полета на паравана. Сцени на римска оргия… или може би беше пренасяне в жертва на весталка? Господи, лейди Сидни щеше да се появи всеки момент! Той потрепери. Нямаше сили да произнесе нито дума. Обърна се към Лаура с полуотворена уста, но не можа да издаде нито звук.
Тя улови ръцете му и ги раздруса.
— Знам, dottore, знам. Липсват ви думи… но не е нужно да ми казвате нищо. Обещах да направя това за вас, а аз държа на обещанията си. За мен беше удоволствие, истинско удоволствие, да вложа таланта си за такава добра цел. — Тя го удостои с горда усмивка. — Може би знаете, че съм сгодена за лорд Беринджър?
— Моите сърдечни пожелания — проговори задавено Дъглас. — Хм… — Огледа отново невероятната обстановка и разпери ръце. — Всичко това…
— Нито дума, dottore! — Лаура отново хвана ръцете му. — Нито дума на благодарност. За мен беше удоволствие. — Усмихна му се малко засрамено и обясни: — За мен това беше упражнение… малка подготовка. Скоро ще обновя цялата къща на милия лорд Беринджър. Следващият ми проект.
— Естествено.
— Е, добре… вече трябва да си вървя. — Лаура взе от дивана кожената си стола, увенчана с огромна лисича глава със стъклени очи, чантата и ръкавиците. — Сметките са на онази масичка, dottore — обърна се още веднъж тя. — Ще се учудите, като видите как съм се пазарила за всяка стотинка. — Запъти се към вратата, но спря, за да му посочи голямата позлатена палма. — Не мислите ли, че това дръвче е идеално за окачване на шапки? Много се зарадвах, като го видях, защото веднага разбрах, че е точно за вашата приемна.
Най-после вратата се затвори зад нея.
Дъглас се чувстваше като премазан от валяк. Дори не посмя да хвърли поглед върху сметките. Напълно замаян, свали палтото си и понечи да го окачи на старата закачалка, когато изведнъж спря. Погледна палмата и очите му потъмняха. Палтото остана в ръцете му. Обърна гръб на златното чудовище и отиде в кабинета си. Хвърли палтото на един стол и запрати шапката си към перваза на прозореца. Отчаян, осъзна, че пациентката щеше да дойде всеки момент. Трябваше да излъчва надеждност и самообладание. Е, добре, той беше овладян. Приглади сакото си, подръпна сивата жилетка и се върна в приемната.
— Доктор Фарел, искате ли да… божичко, какво е това? — Помощничката на доктор Талгарт, чийто кабинет беше на долния етаж, се появи на прага и се огледа слисано. — О, божичко! — повтори глухо тя.
— Това е само временно, мис Грей — поясни Дъглас, стараейки се да говори овладяно и уверено. Аз съм напълно спокоен, опитваше се да си внуши той.
— Да, да… естествено — заекна младата жена. Когато успя да се овладее, се покашля и попита: — Искате ли да ви донеса нещо, преди да е дошла пациентката ви?
— Не, нищо, много ви благодаря, мис Грей. Много мило от ваша страна, че се съгласихте да работите по обед. — Той я дари с усмивка, надявайки се, че излъчва достатъчно увереност.
— Съседката ми винаги прави сандвичи за мама — обясни разсеяно тя, докато очите й шареха по стаята и въртеше глава като марионетка. — В замяна на това аз й купувам разни неща на връщане.
Дъглас стисна здраво зъби, за да се концентрира върху пациентката си. След като не можеше да промени обстановката преди идването й…
— Много съм ви благодарен за помощта — изрече топло той. Това беше истината. Мис Грей беше истински късмет за него. Тъй като не можеше да си позволи помощница за цял ден, той прие с възторг предложението й да работи за него, когато не е заета при доктор Талгарт. Вероятно и тя имаше нужда от пари, или не искаше да прекарва цялото си свободно време в малкото жилище на майка си на Бейсуотър стрийт. Освен това вършеше работата си много добре.
— Въведете лейди Сидни при мен, щом дойде — помоли той и се върна в кабинета. Изправи се пред паравана, огледа го, после се наведе да огледа и различните полета на тапетите. Внимателният оглед му показа, че сцените не бяха от оргия, нито от принасяне в жертва на девица, а от свещенодействие в римски храм. Но кой знае, може би тълкуването му не беше вярно.