Като по чудо лейди Сидни пристигна съвсем точно. Междувременно Дъглас беше проумял, че неговото време съвсем не е толкова скъпо, колкото времето на пациентите му. Беше длъжен да приема закъсненията им, без да им прави забележки. Засега. Когато станеше известен, утвърден лекар, щеше да изисква точност. Въпреки очакванията му, лейди Сидни веднага му стана симпатична. Неволно си припомни приятелите на Частити и прекрасната вечер в Ковънт Гардън, която сякаш беше преди цяла вечност — те също бяха симпатични младежи. Вероятно с времето щеше да обикне и сестрите Дънкан. Каква глупава мисъл. Той заби перото в попивателната и за първи път забеляза, че върху кожената подложка за писане бяха гравирани някакви руни. Лаура сигурно си мислеше, че йероглифите са древни рецепти и лечебни методи.
— Доктор Фарел… доктор Фарел?
Дъглас забеляза, че пациентката му го гледаше учудено.
— Казахте нещо за желязо.
— Да, естествено. — Дъглас се овладя и обясни: — Черен дроб и рибено масло. Трябва да ги включвате в менюто си поне три-четири пъти седмично. Бременните често са склонни към малокръвие.
— Не понасям черен дроб — отговори със смръщено носле младата жена.
— Нали искате да родите здраво дете. — В гласа му звънна острота. Нямаше как в този момент да не си припомни десетките жени, които не можеха да си позволят добра храна, за да имат нормална бременност.
Лейди Силни го погледна объркано.
— Да, естествено. Ще направя всичко необходимо, доктор Фарел.
Той се усмихна с надеждата да смекчи остротата на тона си.
— Убеден съм в това. Ще се видим отново след един месец. Бихте ли се уговорили с мис Грей за деня и часа?
Тя стана, посегна към чантата си и му подаде ръка.
— Кабинетът ви… мисля, че обстановката е необикновена. Искам да кажа, за лекарски кабинет. Не, че не е красиво… дори много — прибави бързо тя.
— Предшественикът ми е имал необичаен вкус — излъга гладко той и стисна ръката й.
— Сигурно под влияние на жена си — кимна с разбиране лейди Сидни.
— Мисля, че сте права — отговори глухо Дъглас. Пациентката си отиде, а той остана зад писалището си, загледан в паравана и червените абажури на лампите, от които висяха пискюли. Мис Грей влезе с купчина папки и картони на пациенти и се огледа учудено.
— Къде е шкафът, докторе? — попита тя. — Не го виждам никъде.
— Може би и той се е преобразил като закачалката за шапки.
— Как ли е станало това — промърмори младата жена и в гласа й звънна смях. — Много съм любопитна… наистина. Съжалявам, докторе, но… — Тя не можа да се сдържи, остави картоните на писалището и избухна в смях. Дъглас се зарази от смеха й и също се разсмя. В тази абсурдна ситуация това беше най-добрата реакция. Помещението се огласи от бурния им изблик.
— О, господи — изрече задавено мис Грей и изтри очи с кърпичката си. — Нямам представа какво ми стана, докторе. Не си спомням някога да съм се смяла така.
— И на мен ми се отрази добре — отвърна задъхано той. Наистина му се бе отразило добре, и то не само в едно отношение. Чувстваше се пречистен. Никаква горчивина, никаква жажда за отмъщение, нито следа от обида. Сега знаеше съвсем точно какво иска — всъщност, знаеше го отдавна, но сега беше наясно и какво трябва да направи, за да го постигне.
Изчака мис Грей да избърше сълзите си и да си отиде, извади от чекмеджето лист хартия и потопи перото в мастилницата. Написа няколко реда с печатни букви и се подписа с абсолютно нечетлива драсканица. Изсуши мастилото, сгъна листа и го пъхна в плик, на който със същата грижливост изписа с печатни букви адреса на магазинчето на мисис Бейдли.
— Имам чувството, че никога няма да се науча — оплака се Прюдънс, докато чукаше с два пръста по клавиатурата на пишещата машина. — Вместо В винаги удрям Н.
— А аз не съм сигурна дали мислите ми ще се изливат така бързо, както с перото — каза Констанс и дръпна стола си назад, за да огледа новата редакция на „Мейфеър Лейди“.
— Трябва да свикнете с новата техника — отбеляза Частити и гордо натисна лоста, за да премести валяка. — Мисля, че вече се справям доста добре. Така отговарям много по-бързо на писмата за утеха и съвет. Може би защото не съм интелектуалка като вас.
— Ама че глупост — отсече Констанс. — Просто ти се приспособяваш по-добре от нас.
— Съмнявам се — промърмори Частити, вдигна рамене и продължи да трака на машината.
Констанс се протегна и раздвижи скованите си пръсти и китки.
— Време е за обяд — оповести тя. — Сега сме работещи жени и имаме право на обедна почивка.
— Правилно — подкрепи я Прюдънс и веднага стана. — Ще отидем в онова хубаво малко кафене на Флийт стрийт. Там обядват главно хора от вестниците. Много искам да видя как ще реагират на появата ни.