— Не бива, Прю — възрази Констанс. — Ще направим твърде силно впечатление. По-добре да идем в „Лебеда“.
— Вие вървете — каза Частити, без да престава да пише. — Аз не съм много гладна. Искам да довърша това писмо, а после ще взема омнибуса и ще отида при мисис Бейдли. От една седмица не сме вземали пощата.
Тя говореше, без да се обръща, и сестрите не виждаха лицето й.
— Трябва да хапнеш нещо, Час — възрази Констанс.
— Нали ти казах, че не съм гладна — отвърна упорито Частити. — Вие вървете.
Прюдънс прехапа замислено долната си устна. Дали да не пробият със сила непробиваемата защитна стена, която Частити беше издигнала около себе си? Не, това беше лоша мярка. Тя погледна Констанс, голямата сестра й кимна и взе палтото си от закачалката.
— Искаш ли да ти донесем нещо, Час? — попита тя. — Може би малко супа?
— Не. Смятам да хапна нещо сладко при мисис Бейдли — отговори Частити, без да се обърне. — От цяла вечност не съм си бъбрила с нея.
— Е, хубаво. До следобед. — Прюдънс и Констанс излязоха от редакцията и мълчаха, докато не се озоваха на улицата.
— Много съм загрижена за нея — призна Констанс.
— И аз — кимна Прюдънс. — Но не виждам какво бихме могли да направим.
— И аз — въздъхна Констанс.
Частити написа отговора на писмото и с въздишка се облегна назад на твърдия стол. Раменете й бяха сковани. С пишещата машина се работеше по-бързо, отколкото на ръка, но чисто физически работата беше по-тежка. Може би трябваше да се упражнява повече и да не се напряга толкова.
Имаше нужда от почивка и разходката до спирката й се отрази много добре. Крачеше бодро, увита в дебел шал, нахлупила филцовата шапка над очите и пъхнала ръце в джобовете на палтото. В последно време не си позволяваше да мисли, поне за неща, които не се отнасяха до редактирането на „Мейфеър Лейди“ и до напредващата връзка между баща й и контесата. Нощем обаче я измъчваха копнеж и разкаяние и тя не знаеше какво би могла да предприеме срещу тези пристъпи.
Слезе на Кенсингтън Хай стрийт и се запъти към магазинчето на мисис Бейдли. При това неволно оглеждаше минувачите и се питаше дали няма да види някъде Дъглас. Но той надали идваше вече насам. Кабинетът му беше доста далече, а жилището му се намираше в другия край на Уимпол стрийт.
— О, отдавна не съм ви виждала, мис Час — посрещна я сърдечно мисис Бейдли. — Желая ви всичко хубаво за новата година. Как прекарахте Коледа?
— Много добре, благодаря ви, мисис Бейдли — отговори Частити и с божа усети колко фалшиво прозвуча гласът й. — Беше студено и имаше много сняг — допълни тя и се опита да изрази въодушевление. — Сара беше много щастлива.
— О, това е прекрасно — отговори весело мисис Бейдли.
— Радвам се, че малката най-после е прекарала истинска Коледа. Имате поща. — Тя вдигна капака и пропусна Частити зад тезгяха.
В топлата, уютна кухня миришеше примамливо на прясно опечен сладкиш.
— Имам руло с мармалад — обясни мисис Бейдли. — Трябва да хапнете едно парченце с пудинг, мис Час. Ей сега го извадих от фурната. Пудингът също е съвсем пресен.
Пудинг за обяд — колко подходящо за настроението ми, каза си Частити. Не беше длъжна да яде месо и зеленчуци преди десерта.
— Да, ще хапна, мисис Бейдли — кимна решително тя и свали шала и шапката си. Съблече палтото и се настани на едно дървено столче.
— Ето ви пощата. — Мисис Бейдли свали от етажерката снопче пликове и ги сложи пред Частити. След това отряза голямо парче руло и го заля с гъст яркожълт пудинг.
Частити хвърли бегъл поглед на пликовете и ги прибра в чантата си, за да се посвети изцяло на пудинга. Мисис Бейдли й разказваше за децата и внуците си и не чакаше отговор. От време на време излизаше да обслужи някой клиент. Частити изяде сладкиша до последната трошичка. Така поне ще си възвърна някои закръглености, които изгубих през последните месеци, каза си тя.
— А как е лорд Дънкан? — попита мисис Бейдли, когато се върна в кухнята.
— О, много е добре — отговори весело Частити. — Има си приятелка.
— Сериозно ли? — извика въодушевено жената. — Много се радвам, наистина. Винаги съм казвала, че дори след най-добрия брак трябва да последва нов. Който е имал нещастието да загуби партньора си, не бива да се затваря за живота.
— Много добра максима, мисис Бейдли. Мама би се съгласила с вас.
— Тя беше прекрасен човек. С голямо и добро сърце.
— Наистина. — Частити се усмихна тъжно. — Само че вече я няма. — Облече палтото си, нахлупи шапката и се уви в шала. — Беше великолепно, мисис Бейдли. Бих могла да остана цял следобед при вас, но трябва да вървя.